О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1258
София, 09.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4922/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. З. от гр. Б., приподписана от адв. М от САК срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 1.ІХ.2008 г. постановено по гр.д. № 500/2008 г., с което е отменено изцяло решението на Разложкия районен съд от 4.І.2008 г. по гр.д. № 998/2007 г. за уважаване на претенцията му по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ срещу О. Б. и вместо това е отхвърлен иска му. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и недопустимост на съдебния акт. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от противната страна по делото О. Б. .
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Претенцията на ищеца Г. З. в качеството му на наследник на починалия през 1967 г. негов баща Д срещу О. Б. е с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ относно нива от 1 дка в местн. Белизмата. Притежаваното право на собственост преди внасяне на имота в ТКЗС през 1957 г. се основава според ищеца на наследство и делба, като владението е осъществявано от 1935 г. до смъртта на Н. З. през 1949 г., след което през 1950 неговите наследници се поделили и прекия наследодател на ищеца Д. Н. З. получил процесната нива от 1 дка в местн. Белизмата, която внесъл през 1957 г. в ТКЗС. Това му право било признато с решение от 12.ІІ.2004 г. № 1165а на Общинската служба по земеделие и гори (ОСЗГ)- т.4 на раздел ІІ от това решение.
С решение от 27.VІІ.2004 г. същата ОСЗГ по заявление № 1940д е признала правото на собственост на О. Б. – т.7 от решението на пасище от 150 дка в землището на гр. Б., местн. Белизмата, като според заключението на назначената техническа експертиза по делото на инж. И е установено, че признатия на ищеца имот попада в имот 117022, възстановен на О. Б. с решение № 1940д/20.ІХ.2004 г. Имотът на ищеца съществува на място във възстановими стари реални граници, отразен върху изготвена от експерта скица. Въз основа на показанията на свид. Костадин Р. за осъществени владелчески действия на дядото на ищеца Н. З. до неговата смърт, а след това извършена делба през 1950 г., при която процесната нива е останала в дял на Д. Н. З. , който от своя страна я е внесъл в ТКЗС при образуването му, Разложкият районен съд е уважил иска на ищеца по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Още с исковата молба е представено извлечение от емлячния регистър за периода 1935-1952 г.,(стр.9 и 10 на първоинстанционното производство), в която фигурира между имотите на Н. Т. З. нива от два дка в местн. Белизмата.
В решението на Благоевградския окръжен съд като основание за пререшаване на спора е послужило математическо изчисление на възрастта на разпитания К. Р. , който през 2007 г. е посочил възраст 75 години, като съдът е приел, че през 1935 г., за когато се поддържа, че е установено владението на процесната нива, той е бил на 3 годишна възраст, поради което съдът е счел, че не е възможно на тази възраст да осмисля фактите от действителността и поради това е игнорирал тези показания. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е съпоставил установеното от свидетеля с данните от емлячния регистър към 1935 г., в който се сочи притежание на Н. З. на нива от 2 дка в същата местност.
Поставеният процесуално правен въпрос в касационната жалба за необходимостта свидетелските показания да се съпоставят с данните от писмените доказателства- емлячния регистър от 1935 г. и заявлението-декларация за внасяне на имотите в ТКЗС от Д. З. обуславя крайните изводи по спора, поради което несъобразяването с това изискване от въззивната инстанция налага допускането на касационното обжалване на съдебния акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 1.ІХ.2008 г. по гр.д. № 500/2008 г. Държавната такса е внесена изцяло при подаване на касационната жалба, поради което такава не се дължи.
Делото да се докладва на Председателя на ІV гр.отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: