1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
гр.София, 21.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1181/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. Б. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 37 от 12.03.2010 г. по гр.д.№ 46/ 2010 г., допълнено с решение по същото дело от 27.04.2010 г. С въззивното решение е отменено частично решение на Видински районен съд по гр.д.№ 148/ 2009 г., след което по предявения от П. П. М. против касатора иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗС последният е осъден да заплати сумата 2 000 лв (частично вземане от общо 13 444,77 лв, която сума Е. Б. е получил от П. М. по развален договор за изграждане на жилище от 17.08.1997 г.)., законната лихва от 21.01.2009 г. до окончателното й изплащане и 622 лв разноски по делото. В частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД, предявен от П. М. против Е. Б., въззивният съд е потвърдил решението на районния.
Въззивното решение е обжалвано само в осъдителната част, поради което в отхвърлителната част следва да се счита за влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно процесуално правните въпроси за това, допустимо ли е съдът произволно да променя страните по делото; кой е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, ако по делото не е доказано да има вписване в търговския регистър на едноличен търговец; от коя дата е прекратено действието на договора между страните, след като в нотариалната покана от ищеца до ответника не се съдържа изрично изявление за разваляне. Касаторът поддържа, че въззивният съд е дал отговор на тези въпроси в противоречие с трайната практика на ВКС (не е посочено кои точно актове на ВКС обективират тази практика), а освен това поддържа, че отговорите на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация П. П. М. оспорва жалбата като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли искането в тази насока да бъде отклонено, без да претендира за разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Първите два формулирани от касатора процесуалноправни въпроса нямат значение за изхода от спора. Въззивният съд е разгледал иск за връщане на нещо, което е дадено по развален договор за изграждане на жилище, страни по който договор са ищецът П. П. М. (като възложител) и Е. Б. Б., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Едуард-92 – Е. Б.”. В исковата молба е посочено, че същата се предявява против Е. Б. Б., а в обстоятелствената й част ищецът П. М. се позовава на договорът, сключен на 17.08.1997 г. между него като възложител и ответникът – едноличен търговец като изпълнител. Въззивният съд е разгледал спора и е уважил иска против Е. Б. Б., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Едуард-92 – Е. Б.”. Едноличният търговец не е различен правен субект от физическото лице. С вписването на дадено физическо лице като търговец не възниква нов субект на правото, а само се декларира обстоятелството, че лицето ще извършва търговски сделки по занятие. Поради това не може да става въпрос съдът от въззивната инстанция да е променил по свое усмотрение страните по делото. Пасивната процесуална легитимация се определя от твърденията на ищеца, а той самият изрично е посочил, че е договарял с ответника в качеството му на едноличен търговец – т.е. правоотношението е възникнало от сделка с търговеца. За крайния изход от спора обаче няма значение как ще бъде индивидуализиран ответникът в решението, тъй като физическото лице и търговецът са един и същ правен субект с едно имущество.
Следователно въпросите за това произволно ли е подменено физическото лице с търговеца като страна по делото и има ли доказателства за регистрация на физическото лице като търговец са без значение за решаването на правния спор. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Посочените два въпроса от касатора не обуславят властническото волеизявление на съда, обективирано в решението, следователно не могат да послужат като основание за допускане на обжалването по чл.280 ал.1 от ГПК.
Последният формулиран от касатора въпрос касае моментът в който се разваля един договор поради неизпълнение и противно на формулираното в изложението, този въпрос не е процесуален, а е материалноправен. Отговорът на този въпрос обуславя изхода от спора, тъй като в случая въззивният съд е приел, че договорът е развален с нотариална покана, получена от ответника на 06.02.2008 г. и с изтичане на дадения в тази покана 15-дневен срок за изпълнение. По делото обаче няма никакви данни по повдигнатият от касатора въпрос да има противоречива практика. Налице са само твърдения, а не и доказателства за това, че има практика на ВКС в смисъл, който противоречи на приетият от въззивния съд. Съгласно ТР № 1 от 2010 г касаторът е този, който следваше да представи доказателства за наличие на противоречива практика, а такива доказателства по делото не са ангажирани. Що се касае до твърдението, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно ТР на ОСГТК № 1 от 2010 г. основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая няма неясноти, непълноти или противоречия в материалния закон по въпроса от кой момент договорът се счита за развален. Съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД развалянето настъпва от момента, в който изтече даденият в покана до неизправния длъжник подходящ срок за изпълнение. В практиката няма данни за противоречиви разрешения при спорове за разваляне на договори, нито има данни съдилищата да срещат затруднения при решаване на такива спорове. Поради това не се налага намесата на ВКС за изясняване на повдигания от касатора въпрос.
Ето защо съдът не намира да са налице основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в осъдителната му част. Искането в тази насока следва да се отклони.
В останалата (отхвърлителната) част решението на СГС не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход от касационното производство произнасяне по направените по него разноски не следва да има, тъй като право на разноски има само ответникът по касация, а той не е искал присъждането им, нито е представил доказателства за направени разходи.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 37 от 12.03.2010 г. по гр.д.№ 46/ 2010 г., , допълнено с решение по същото дело от 27.04.2010 г. в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: