1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
[населено място], 29.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и девети септември две хиляди и десета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 454/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на СД „А. – А., И. и с.” за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски апелативен съд № 203 от 19.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 172/ 2010 г., с което е потвърдено разпореждане на Търговищки окръжен съд по гр.д.№ 240/ 2008 г. за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решението на окръжния съд по същото делото от 08.12.2009 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил отрицателно на правният въпрос приравнява ли се върнатата въззивна жалба на СД „А. – А., И. и с.” на иск за защита на имуществото на несъстоятелно дружество. Поддържа, че правилата на чл. 645 – 647 от ТЗ и чл.135 от ЗЗД не са единственият способ за попълване на масата на несъстоятелността. В случая по отношение на дружеството било предприето производство по ЗОПДИППД и с решение на първата инстанция било постановено отнемане на дружествено имущество в полза на държавата. Тъй като чл.25 от ЗОПДИППД забранявал по отношение на такова имущество да се предявяват искове за попълване на масата на несъстоятелността, единственият способ за защита бил жалбата срещу решението за отнемане. Тази жалба следвало да се приравни на иск за попълване на масата и за нея да не се събира държавна такса. Обратното разрешение на апелативния съд частният жалбоподател счита за незаконосъобразно, поради което моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответната страна – К. у. и., п. п. д. – оспорва жалбата и поддържа, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяването му съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да извлича такъв от твърденията в жалбата (т.1 от ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК).
В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК процесуалният представител на касатора е повдигнал въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – а именно дали жалбата срещу решение за отнемане на имущество по ЗОПДИППД от дружество, обявено в несъстоятелност, има значението на иск за попълване на масата на несъстоятелността. Съгласно цитираното тълкувателно решение, основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК би било налице, ако съществува необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. По повдигнатият в частната жалба въпрос действително няма данни за създадена практика, обаче законът нито е непълен, нито е неясен, нито страда от противоречия. Дружеството – жалбоподател е обявено в несъстоятелност с решение от 27.01.2010 г. на Търговищки окръжен съд по т.д.№ 31/ 2008 г. Преди образуване на производството по несъстоятелност срещу дружеството е било образувано съдебно производство по ЗОПДИППД, като върху негово имущество са наложени обезпечителни мерки. Съгласно чл.25 от ЗОПДИППД в тази хипотеза имуществото с наложени обезпечителни мерки се изключва от масата по несъстоятелността. Нормата е еднозначна – попълване на масата на несъстоятелността с това имущество е недопустимо по реда, предвиден в ТЗ. Обжалването на решението, с което имуществото е отнето, не е способ за попълване на масата на несъстоятелността, а е способ за защита срещу издаденото съдебно решение, ако то е порочно. Тази защита се дава по реда, предвиден в ГПК за обжалване на решенията, който няма нищо общо с реда за попълване на масата на несъстоятелността. Както вече бе отбелязано, такова попълване е дефинитивно изключено от чл.25 от ЗОПДИППД. Поради това за жалбите срещу порочно първоинстанционно съдебно решение не могат да се прилагат процесуални правила, предвидени за предявяване на искове за попълване на масата на несъстоятелността. Освобождаването от такси за въззивно обжалване пред ГПК става по реда и на основанията, предвидени в ГПК, а не по реда и на основанията, предвидени за исковете, предявявани в хода на производство по несъстоятелност. Процесуалният закон е ясен и не се налага намесата на ВКС за тълкуването му, съответно не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд № 203 от 19.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 172/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: