1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
[населено място], 01.10.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ:Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1368/ 2010 г.
за да постанови съдебният акт, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на П. Г. С. срещу въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 146 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 321/ 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 952/ 2008 г., като по този начин е отхвърлен предявеният от П. Г. С. против И. Ц. К. иск, квалифициран по чл.59 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3 600 лв – обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползване без основание за периода 01.07.2005 г. – 01.05.2008 г. на недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-311 от кв.42 по плана на [населено място], ул.”Цветарска” № 13 и на построените в този имот двуетажна жилищна сграда, склад и навес.
С решението на Великотърновски окръжен съд № 146 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 321/ 2010 г. частично е обезсилено решението на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 952/ 2008 г. В тази част обаче въззивният съдебен акт не е обжалван в законния срок от никоя от страните по делото, т.е. влязъл е в сила и не може да бъде проверяван по реда на касационното производство.
Ответната по касационната жалба страна И. Ц. К. я оспорва и моли за отхвърлянето й, като претендира и разноски.
След подаване на касационната жалба, на 30.06.2010 г., П. Г. С. е подала молба, в която е заявила, че се отказва от предявения иск.
Върховният касационен съд намира, че с подадената молба от 30.06.2010 г. е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, поради което не може да разглежда спора по същество. Производството по предявения иск е висящо, тъй като въззивното решение е обжалвано в срок от легитимирана страна в частта му, решаваща спора по същество. Според чл.233 от ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, т.е. достатъчно да няма влязло в сила решение. В случая въззивният съдебен акт е влязъл в сила само в частта, в която обезсилва първоинстанционното решение, но не е влязъл в сила в частта, в която искът е отхвърлен. Тъй като се касае за отказ от спорното право, съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът няма да има правото да предяви отново същия иск. Поради това следва да се прекрати производството по иска, като съгласно чл.233 изр.3 от ГПК постановеното въззивно решение следва да се обезсили в частта, в която не е влязло в сила.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответницата има право на разноските, направени в производството. Присъждането на разноски е поискано в отговора на касационната жалба и разходите на ответницата за адвокатска защита по делото (350 лв пред първата инстанция и 150 лв по касационното производство) следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
По изложените съображения и на основание чл.233 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 146 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 321/ 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 952/ 2008 г. и ПРЕКРАТЯВА поради направен отказ от спорното право производството по предявеният от П. Г. С. против И. Ц. К. иск за заплащане на сумата 3 600 лв – обезщетение за ползване без основание за периода 01.07.2005 г. – 01.05.2008 г. на недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-311 от кв.42 по плана на [населено място], ул.”Цветарска” № 13 и на построените в този имот двуетажна жилищна сграда, склад и навес.
ОСЪЖДА П. Г. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.”П. Яворов” № 2 да заплати на И. Ц. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.”България”, № 68 Б ап.18, на основание чл.78 ал.4 от ГПК сумата 400 лв (четиристотин лева) разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: