Решение №74 от по гр. дело №1592/1592 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                            
 
 
№  74
 
гр.София,  20.01.2010г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и десета година в състав:
 
 
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1592 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.07.2009г. по гр.д. № 281 / 20097г., с което Старозагорскии окръжен съд е уважил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателките В. С. В. и В. Х. В. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, които са разрешени от съда в противоречие с трайната практика на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Молят да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът В. Д. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от първоинстанционното решение, е уважил предявения иск за обявяване на окончателен на предварителен договор от 01.11.2006г. до размер на ? идеална част, с който В. С. е обещал да продаде на В. Д. застроен недвижим имот, представляващо имот №255016, в м.”Б”, землище на гр. Ст. З. , за сумата 6000 лева, от които са платени 5000 лева и остатъка от 1000лева е следвало да се плати до 10.12.2006г. Съдът е установил, че в мястото е започната, но незавършена жилищна сграда и има построена масивна стопанска постройка.становено е също така, че обещателят по договора е закупил процесния имот при условията на пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ по време на брака си с ответницата В, за което се е снабдил с констативен нот.акт №39/1995г. на нотариус при Старозагорски РС.становено е също така, че при заснемането на имота е образуван общ такъв с наследници на С. П. каквато е единствено Х. С. , която на 15.05.2008г., с нот.акт №65/2008г., е дарила на В. Д. собствените си 361/961 идеални части. При тези данни съдът е приел, че последният е придобил в съпружеска имуществена общност имота, но няма пречка да прехвърли само своята идеална част от същия без съгласието на съпругата си, поради което го е уважил до размер на 1/2идеална част.
Жалбоподателите излагат съображения за това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС е за това, че бездяловата съпружеска имуществена общност не може да бъде разглежда от съда като дялова такава в производство по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Поддържат също така,че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен и процесуален въпрос, касаещ възможността да се ищецът да изпълни задължението си за плащане на цената в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Поддържат, че по тези въпроси има противоречиво произнасяне на съдилищата, както и че същите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Прилага решение по гр.д. №682/2003г. на Великотърновски ОС, в което е прието, че само валиден договор може да се обяви за окончателен, но няма отбелязване да е влязло в сила, решение по гр.д. №1939/1997г. на ВКС, в което е прието, че предварителен договор не може да се обяви за окончателен при съгласие само на единия съпруг, решение по гр.д. №125/1999г. на ВКС, в което е прието, че договора се обявява за окончателен за всичко договорено, а не само за част от него, решение по гр.д. №3086/1961г. на ВКС в същия смисъл, решение от 05.04.1973г. по гр.д. №13/1973г. на ОСГК, в което е прието, че решението по чл.19, ал.3 ЗЗД следва да възпроизведе клаузите на предварителния договор, както и решения на съдилища, на които няма отбелязване да са влезли в сила.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по съществен въпрос от материалноправен характер по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК в противоречие с трайната практиката на ВКС, изразена и в П№5/1972г. на ВС, относно съпружеската имуществена общност, нейната неделимост и начина по който следва да бъде извършено разпореждането с имущество в режим на СИО, което обуславя допустимост на касационното обжалване при условията н чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При наличността на породени правоотношения от предварителен договор, при неговото обявяване за окончателен съдът не се освобождава от задължение да приложи точно разпоредбите на закона относно неделимостта и начина за разпореждане със съпружеската имуществена общност.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 13.07.2009г. по гр.д. № 281 / 20097г. на Старозагорскии окръжен съд по жалба на В. С. В. и В. Х. В..
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на ІV-то г.о.,като се уведомят жалбоподателите в седмичен срок да внесат 60 лева държавна такса.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top