3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 201/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 889
гр. С., 07.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: ЛидияРИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 201 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Ю. /Хатидже Н. Х. Зекериева/, Х. К., Д. К., Й. К. и Й. К. срещу решение № 198 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 420/09 г. на Апелативен съд гр. В. Т.. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Ф. И. Т. и Я. Ф. Т. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 23 от 14.04.2009 г. по гр. д. № 91/08 г. на Окръжен съд гр. Р.. Постановил е ново решение, с което е осъдил касаторите да заплатят на Ф. Т. и Я. Т. конкретно посочени суми, представляващи увеличена стойност на недвижим имот вследствие извършени в него подобрения, след извършено прихващане на суми за обезщетение за ползуване на същия имот. За да уважи исковете въззивният съд е приел, че със заповед на кмета на Община Р. през 1992 г. на ищците било отстъпено право на строеж и било издадено разрешение за строеж по одобрен обект. Нямало сключен договор за учредено право на строеж, бил сключен договор за групов строеж. През 2003 г. имотът бил деактуван и възстановен на касаторите. С влязло в сила решение по гр. д. № 2764/04 г. на Районен съд гр. Р. било прието за установено по отношение на Ф. Т., Я. Т., Я. М. Я. и М. М. Я., че касаторите са собственици на имота, заедно с построената в него до второ ниво сграда в груб строеж. Уважен бил и частичния иск на Ф. Т. и Я. Т. срещу касаторите за извършени от тях подобренията в имота. В предходното решение било прието, че ищците били добросъвестни владелци, както и че подобренията следва да се оценят като за законен строеж. В атакуваното решение въззивният съд изложил съображения, че не било необходимо да бъде сключен и договор за отстъпено право на строеж, тъй като според НДИ /отм./ правото на строеж върху държавна земя се отстъпва само със заповед, докато чл. 13 ЗС /отм./ касае само замяна. Строителството било извършено въз основа на валидни документи, а отклонението от архитектурния проект не било от съществено значение. Затова ищците имали право на увеличената стойност на построеното съгласно чл. 72 ал. 1 ЗС.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите са формулирали множество въпроси: подлежат ли на заплащане незаконните строежи; водят ли те до увеличаване стойността на имота и какво е значението на възможността за премахването им; има ли значение за заплащане стойността на изграденото дали строежът е узаконим; какъв е фактическия състав за учредяване право на строеж върху общински терен, както и за добросъвестността на владелците и редовността на строителните книжа. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че няма основание жалбата да бъде допусната до касационно обжалване. Поставените въпроси са разрешени с влязло в сила решение по гр. д. № 106 от 08.06.2005 г. по гр. д. № 2764/04 г. на Районен съд гр. Р., оставено в сила с решение № 545 от 15.11.2005 г. по гр. д. № 939/05 г. на Окръжен съд гр. Р. и потвърдено с решение № 1140 от 09.01.2008 г. по гр. д. № 522/06 г. на ВКС ІІ ГО. С тези решения е уважен частичния иск на Ф. Т. и Я. Т. срещу касаторите за заплащане на процесните подобрения в реституирания имот и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани, тъй като е налице сила на пресъдено нещо.
Цитираната от касатора съдебна практика не е в противоречие с приетото в решението на въззивния съд. Твърди се, че решението противоречи на ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. и решение № 1430 от 07.07.1976 г. по гр. д. № 943/76 г., I на ВС І ГО с които е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. Тази съдебна практика не е относима в отношенията между страните, тъй като с влязлото в сила решение за уважаване на частичния иск изрично е прието, че строежът не е незаконен. Според решение № 3202 от 28.12.1972 г. по гр. д. № 2349/72 г. на ВС I ГО, собственикът може да иска както да му се отстъпи владението на подобрения имот, така и премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения, включително и извършените такива без разрешение на техническите власти. Тъй като е прието че ищците са били добросъвестни, не е налице противоречие на въззивното решение с цитираната практика. Няма противоречие и с решение № 409 от 13.03.2000 г. по гр. д. № 1489/99 г. на ВС V ГО с което е прието, че правото на строеж върху общинска земя не се счита за учредено, ако не е сключен договор, а е издадена заповед на кмета. Обжалваното решение касае друга фактическа обстановка, при която е приложимо изключението по т. 7 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. В решение от 08.11.2007 г. на ОС – С. по гр. д. № 467/07 г. се разглеждат конкретни въпроси свързани с извършване на подобрения в имот и кога един владелец е добросъвестен. Тъй като въпросите са разрешени със сила на пресъдено нещо в предходното производство, няма противоречиво решаване на поставените въпроси. Касаторите представят решения и на други съдилища. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е обусловено от наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения въпрос по необжалваеми съдебни актове. В случая няма данни дали приложените решения са влезли в сила, затова те не са основание за допустимост на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 420/09 г. на Апелативен съд гр. В. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: