О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
гр.София,14.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 539 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу решение № 762 от 20.04.2008 т. на В. окръжен съд, постановено по гр.д. № 590 от 2005 г.
Ищците Ф. Б. , К. Б. , Д. Д. , С. Д. , М. Л. Д., Л. П. , В. П. , М. Л. Б., А. Б. , А. М. И. Б. , Н. М. Б., Е. А. Б., Д. Р. Б., А. Б. , Б. И. Б., И. Л. З., Ц. И. Б., В. Л. З. и Е. С. М. обжалват решението на В. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 5* от 08.02.2005 г. на Районен съд-гр. Мездра по гр.д. № 401 от 2002 г. /допълнено с решение № 148 от 2005 г. по гр.д. № 401 от 2002 г./ за отхвърляне на предявеният от тях иск срещу ”С” АД с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на построена през 1992 г. административна сграда с площ от 460 кв.м. и дворно място с площ от 41 891 кв.м., представляващо част от парцел ****span lang=EN-US>IV от кв.99 по плана на гр. М.. Т. , че решението в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касация на решението по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г., Тълкумателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС и в други решения на ВКС по следните въпроси: за възможността за реституция по реда на ЗВСВОНИ на дворно място, което е било застроено преди национализацията му по реда на ЗНЧИМП и в което след национализацията са построени други сгради; за реда, по който се реституират земеделски имоти, национализирани на основание ЗНЧИМП /по реда на ЗСПЗЗ или по реда на ЗВСВОНИ/; затова чия собственост са изградени след влизане в сила на ЗВСВОНИ сгради в имот, който подлежи на реституция по реда на този закон и за наследствените права на децата на починало лице съгласно чл.5 от Закона за наследството.
Третото лице- помагач на страната на ответника „М” Е. обжалва решението в частта, с която по същество е изменено решението на първоинстанционния съд, като е уважен предявения от Ф. Б. , К. Б. , Д. Д. , С. Д. , М. Л. Д., Л. П. , В. П. , М. Л. Б., А. Б. , А. М. И. Б. , Н. М. Б., Е. А. Б., Д. Р. Б., А. Б. , Б. И. Б., И. Л. З., Ц. И. Б., В. Л. З., Е. С. М., Л. А. Д. , П. К. и М. Г. Р. иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на общо 63,55 %. ид.ч. от следните имоти: масивна жилищна сграда на един етаж с площ от 6 620 кв.м. с 14 шеда и масивна сграда на един етаж с площ от 3 000 кв.м. с 6 шеда, находящи се в парцел ****span lang=EN-US>IV в кв.99 по плана на гр. М., очертани с оранжев цвят на скицата, намираща се на стр.240 от делото на РС. Твърди, че решението в тази част е недопустимо, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 1995 г., ТР № 6 от 2005 г. и други решения на ВКС по следните въпроси: за възможността за реституция по реда на ЗВСВОНИ на сграда, която след национализацията в резултат на преустройства значително е увеличила площта си и конструктивно е част от друга сграда, а не самостоятелен обект на собственост; за лицата, на които може да бъде реституиран един имот по реда на ЗВСВОНИ /наследници на бившите собственици по закон или и на наследниците по завещание/; затова процесуално нарушение ли е разглеждането на делото по иск на ищеца, който не е надлежно представляван, и постановяването на решение, без да са обсъдени противоречивите доказателства и всички доводи на страните.
Ищцата К. Б. обжалва и решение № 1* от 07.10.2008 г. по гр.д. № 590 от 2005 г., с което е оставена без уважение молбата й за допускане на очевидна фактическа грешка в основното решение от 20.04.2008 г. по отношение на нейното име. Счита, че това решение е неправилно като постановено в нарушение на разпоредбата на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си В. окръжен съд е приел, че ищците са собственици на основание чл.1 от ЗВСВОНИ само на национализираните по ЗНЧИМП две сгради с обща площ от 9 658 кв.м. /6 658 кв.м. и 3 000 кв.м./, намиращи се в парцел ****span lang=EN-US>IV от кв.99 по плана на гр. М., тъй като тези сгради са съществували преди национализацията и сега са самостоятелен обект на собственост и по отношение на тях са налице предпоставките на чл.1, 2 и 4 от ЗВСВОНИ /макар към тези сгради след национализацията да са били пристроени други, възможно било реалното отделяне на тези стари сгради от новопостроените, тъй като до тях имало самостоятелен достъп от двора и тъй като конструктивно те не били свързани с новопостроените сгради/. По отношение на дворното място с площ от 41 891 к.м., представляващо част от парцел ****span lang=EN-US>IV от кв.99 по плана на гр. М. с обща площ от 75 565 кв.м. е прието, че ищците могат да претендират от ответника само 14 919 кв.м. /разлика между националицираните и възстановени по ЗВСВОНИ 23 750 кв.м. и върнатите им от ответника 8 831 кв.м./. За останалите земи по нотариалните актове на ищците от 1941 г. е прието, че те са земеделски земи и подлежат на възстановяване по административния ред на ЗСПЗЗ. За площта от 14 919 кв.м. е прието, че също не се реституира по реда на ЗВСВОНИ, тъй като тази част от имота не съществувала реално до размерите, до които била отчуждена- застроена е, а незастроената част от нея не може да се обособи в самостоятелен парцел. По отношение на построената след 1992 г. сграда от 460 кв.м. е прието, че тя не е собственост на ищците, тъй като е построена върху дължавна земя /върху терен, който не подлежи на реституция по реда на ЗВСВОНИ/.
Налице е противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по въпроса за възможността за реституция по реда на ЗВСВОНИ на дворно място, което е било застроено преди национализацията му по ЗНЧИМП и в което след национализацията са построени други сгради. По този въпрос в Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. и в Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС е прието, че ако преди национализацията теренът е бил застроен, а след национализацията в него са изградени и други сгради, по силата на чл.1 от ЗВСВОНИ се реституира собствеността върху терена и съществувалите преди национализацията сгради, а за новопостроените сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата или на нейни юридически лица, а впоследствие и в полза на техните правоприемници. В противоречие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че теренът, в който още преди национализацията е имало построени сгради, не се реституира, тъй като не съществувал до размерите, в които е бил отчужден.
Налице е противоречие между обжалваното решение и трайната практика на ВКС по въпроса на кои лица може да бъде реституиран един имот по реда на ЗВСВОНИ /на наследниците на бившите собственици по закон или и на наследниците по завещание/. Съгласно трайната практика на ВКС, чл.3, ал.1 от ЗВСВОНИ и чл.90а от ЗН, по реда на ЗВСВОНИ се възстановява собственост на бившите собственици на имота, на техните наследници по закон и на наследниците по завещание, направено след влизане в сила на ЗВСВОНИ. В случая съдът е уважил иска за собственост на ищците Ф, Л. Б. , А. Б. и А. Б. , макар те да са наследници по завещание на Е. Б. , направено на 31.03.1971 г. и макар да няма доказателства затова тези лица да са наследниците и по закон на Е. Б.
Поради гореизложеното, касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по посочените по горе въпроси.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 762 от 20.04.2008 г. и на решение № 1* от 07.10.2008 г. на В. окръжен съд, постановени по гр.д. № 590 от 2005 г.
ЗАДЪЛЖАВА касаторите-ищци да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационните им жалби вх. № 1* от 02.07.2008 г. и вх. № 1* от 07.07.2008 г. в размер на 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/.
ЗЗАДЪЛЖАВА касаторката К. Б. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната й жалба вх. № 1* от 27.10.2008 г. в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ЗАДЪЛЖАВА касаторът „М” Е. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 157 лв. /сто петдесет и седем лева/.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне в срок на държавните такси, касационните жалби ще бъдат върнати.
НАСРОЧВА делото за ………………………….., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.