О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр.София, 19.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1717 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. и П. Г. Х. срещу решение от 14.07.2009 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „А” състав, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г., с което е отменено решение от 25.06.2008 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Софийския районен съд, 24 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу М. П. Б. иск с правно основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установeно, че към момента на одобряване на регулационния план на гр. Б. със заповед № Р* от 26.02.1987 г. наследодателят на касаторите Г. П. Г. , починал през 1990 г., е бил собственик на следния имот: реална част от имот с пл. № 8* за който е отреден парцел ****span lang=DE>XXI в кв.70 по плана на гр. Б., м.”В” с площ на тази реална част от 1677 кв.м., изчертана с червен туш на комбинирана скица № 4 към основното заключение на вещо лице от 29.10.2004 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с решения на тричленни състави на ВКС по въпроса: съставлява ли актът по чл.10 от ЗПИНМ /отм./ за одобрение на уличнорегулационния план същевременно и акт по приложението на този план и акт по отчуждаване на имот, отреден с този план за нужди на държавата и държавни учреждения за държавно и групово жилищно строителство, когато се касае за одобрение на този план след изменението на чл.39 от ЗПИНМ с И. бр.54 от 1956 г. Като решения на ВКС, в които този въпрос е решен по начин, различен от този в обжалваното решение се сочат: решение № 1* от 11.10.1969 г. по гр.д. № 1* от 1969 г. на ВС, Първо г.о., решение № 291 от 27.05.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 203 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1* от 22.10.2004 г. по гр.д. № 1* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 93 от 01.11.1972 г. по гр.д. № 86 от 1972 г. на ОСГК на ВС и решение № 1* от 14.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Второ г.о.
В писмен отговор от 27.10.2009 г. ответницата М. П. Б. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да отхвърли предявения от касаторите иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за установяване към 1987 г. на правото на собственост на наследодателя на касаторите Г. П. Г. върху процесната реална част от имот с пл. № 8* за който е отреден парцел ****span lang=DE>XXI в кв.70 по плана на гр. Б., м.”В” с площ на тази реална част от 1677 кв.м., въззивният съд е приел, че към 1987 г. Георги Г. не е бил собственик на този имот, тъй като към този момент по силата на заповедта за утвърждаване на уличнорегулационния план на гр. Б. от 1964 г. имотът вече е бил отчужден по реда на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ за парцел ****а Софийския окръжен съд.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касаторите въпрос /представлява ли актът по чл.10 от ЗПИНМ /отм./ за одобрение на уличнорегулационния план същевременно и акт за отчуждаване по реда на чл.55а от ЗПИНМ на имот, отреден с този план за нужди на държавата и държавни учреждения за държавно и групово жилищно строителство, когато се касае за одобрение на този план след изменението на чл.39 от ЗПИНМ с И. бр.54 от 1956 г. или за да настъпи отчуждаването е необходимо издаването на нарочна заповед по чл.55а от ЗПИНМ /отм.// е съществен за правилното решаване на делото. По този въпрос съставът на Софийския градски съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./, чл.55а от ЗПИНМ /отм./, след изменението на тези разпоредби с И. бр.54 от 1956 г. и на пар.142 от ППЗПИНМ /отм./- практика, обективирана и в част посочените от касаторите решения. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване на решението на СГС следва да се допусне.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. Г. Г. и П. Г. Х. срещу решение от 14.07.2009 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „А” състав, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. и да представят вносен документ в деловодството на ВКС затова.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне в срок на държавната такса касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.