2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
[населено място], 19.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 563/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. С. М., действащ като пълномощник на Д. З. С., срещу определение на Русенски окръжен съд № 2986 от 15.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 123/ 2010 г., с което е върната на жалбоподателя касационната му жалба срещу допълнително решение по делото № 233 от 19.05.2010 г., подадена на 01.07.2100 г.
Касаторът поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като не съществувало „в.ч.гр.д. № 123” по описа за 2010 г. на ОС – Р. (а съществувало „в.гр.д. № 123”), което правело определението неистинско. Евентуално поддържа, че е изпълнил указанията за отстраняване на нередовности на подадената от него касационна жалба. Тя не била приподписана от адвокат, тъй като подателят на жалбата – пълномощникът З. М. – бил лице с юридическа правоспособност. В други отношения жалбата не била нередовна, а указанията до ищеца били дадени с оглед да се намери мотив за връщането й. Моли разпореждането да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Русенски окръжен съд е постановил на 16.03.2010 г. въззивно решение № 108 по в.гр.д.№ 123/ 2010 г., с което исковете на Д. З. С. против[фирма] са отхвърлени изцяло, като това решение е влязло в сила. На 13.04.2010 г. ищецът е поискал допълване на решението в частта за разноските, като молбата му е отхвърлена с Решение № 223 от 19.05.2010 г. Срещу това решение ищецът е подал касационна жалба на 01.07.2010 г., която не е приподписана от адвокат, към която не е приложено доказателство подателят й да притежава юридическа правоспособност, не е приложено изложение по чл.280 ал.1 от ГПК и доказателства за противоречива съдебна практика. На 13.08.2010 г. Русенският окръжен съд е указал на касатора в седмичен срок да отстрани посочените нередовности на жалбата. На 23.08.2010 г. е представено заявление, в което касаторът е изложил своите виждания по основанията за допускане на касационно обжалване (в които не се позавава на противоречива практика), но не е представил приподписани от адвокат жалба и изложение. Русенски окръжен съд, приемайки неизпълнение на дадените указания, с обжалваното в настоящето производство определение от 15.09.2010 г. е върнал касационната жалба поради неотстраняване на нередовностите й в законния срок.
Като краен резултат определението е законосъобразно. В дадения му от съда срок касационният (сега частен) жалбоподател не е отстранил всички нередовности на жалбата. Вярно е, че в заявлението си от 23.08.2010 г. ищецът е посочил кои според него са основанията за допускане на касационно обжалване, с което указанията за представяне на изложение по чл.280 ал.1 от ГПК следва да се считат изпълнени. Въззивният съд не може да проверява дали изложението отговаря на изискванията на чл.280 от ГПК – тази преценка е в компетентност единствено на Върховния касационен съд. Обаче заявлението от 23.08.2010 г. също е подписано само от З. С. М., следователно в дадения от съда срок ищецът не е изпълнил указанието на съда да представи приподписани от адвокат жалба и изложение. Твърденията на пълномощника на ищеца, че не е нужно да осигури приподписване на жалбата от адвокат, тъй като притежава юридическа правоспособност, не са доказани. Въпреки изрично дадените с определението от 13.08.2010 г. указания да се представи удостоверение, че З. С. М. притежава юридическа правоспособност, документ с такова съдържание не е приложен по делото (включително до момента на постановяване на настоящето определение). Неизпълнението на указанията на съда да се приподпише жалбата и изложението от адвокат са достатъчно основание жалбата да бъде върната, съответно определението, в който този извод е обективиран, е законосъобразно.
Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че не съществувало „в.ч.гр.д. № 123” по описа за 2010 г. на ОС – Р., а съществувало „в.гр.д. № 123”. Касае се за техническа грешка в документа, обективиращ властническото волеизявление на съда, която грешка не се отразява на правилността на определението и не опорочава съдебният акт. Неяснотите в актовете на съда, когато не са налице основания за отмяната им, се отстраняват по пътя на тълкуването. В случая обаче и това не е необходимо да се прави, тъй като волята на съда е ясна, а техническата грешка при изготвяне на обективиращият я документ няма значение. Не е сериозно да се поддържа, че такава грешка води до неистинност на документа, тъй като неавтентичен е този документ, който не изхожда от лицето, означено като него автор, а не този документ, в който има технически грешки. Недопустимо е искането на касатора ВКС да обяви определението за неистински документ. В производството по касационно обжалване страната не може да предявява такива искания, тъй като ВКС няма право да се произнася по претенции, които са заявени за първи път пред него и не са разглеждани от долустоящите инстанции.
Следователно частната жалба, подадена срещу определението от 15.09.2010 г. по в.гр.д.№ 123/ 2010 г. на Русенски окръжен съд е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Русенски окръжен съд № 2986 от 15.09.2010 г. по в.гр.д.№ 123/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: