1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
гр.С., 25.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 582/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.С. Б. – служебен защитник на Т. М. Т. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 341 от 06.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 247/ 2010 г. С атакуваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на определение по същото дело № 248/ 15.05.2010 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно състав на ВКС счел за приложима по молбата му за допълване нормата на чл.248 от ГПК. Счита, че приложима е разпоредбата на чл.250 от ГПК, предпоставките по която били налице и нямало основание искането му за разноски да не бъде уважено. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено претендираното от него допълване.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Ч.гр.д. № 247/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е образувано по частна жалба на [фирма] срещу въззивно определение, с което в тежест на дружеството са присъдени разноски за служебната защита на ответника. Производството по делото е приключило с необжалваем съдебен акт, постановен на 15.05.2010 г. На 21.06.2010 г. от служебният защитник на ответника – адв.С. Б. – е постъпило искане за допълване на съдебния акт чрез присъждане на разноски. Съставът на ВКС е счел, че тази молба е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.248 от ГПКС и не я е разгледал по същество.
Изводът е правилен. Процесуалният закон предвижда два възможни способа за допълване на решението – правилото на чл.248 от ГПК урежда изменението и допълването на съдебни актове в частта относно дължимите разноски в производството, а това на чл.250 от ГПК урежда отстраняването на непълнотите въобще. Непълен съдебен акт е този, в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. Спорният предмет се определя според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните възражения на ответника. Съпътстващите искания за разноски също са част от предмета на делото и когато съдът не се произнесъл по тях в диспозитива на акта, с които разрешава спора (или с който приключва производството по друг начин), съдебният акт е непълен. Обаче за отстраняване на този порок е предвиден специален процесуален ред – по чл.248 от ГПК, който касае изключително и само хипотезите, в които съдът е пропуснал да възложи разноските или ги е възложил неправилно. Правен принцип е, че специалният закон изключва приложението на общия, а доколкото правилото на чл.250 от ГПК обхваща всички случаи на непроизнасяне на цялото искане, това е общото правило. Специалното правило е това по чл.248 от ГПК – то касае само хипотезата на непроизнасяне по искането за разноски. Следователно когато до съда се отправи искане да допълни актът си с произнасяне по въпроса за разноските, приложимия ред е по чл.248 от ГПК, а не по чл.250 от с.к.
Срокът по чл.248 ал.1 от ГПК, касателно исканията за разноски по необжалваеми съдебни актове, е едномесечен. Този срок в случая е пропуснат, тъй като окончателното определение на ВКС е от 15.05.2010 г., а искането за допълването му в частта за разноските е направено на 21.06.2010 г. Следователно атакуваното определение, в което е направен същият извод, е законосъобразно и не подлежи на отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 341 от 06.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 247/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: