О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр.София, 07.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 883/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на община С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 68 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 56/ 2010 г. С посоченото решение е отменено изцяло решение на Пазарджишки районен съд по гр.д. № 2688/ 2009 г., след което окръжният съд е решил по същество спора между касатора и В. Й. Т., като по предявените от последната искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението, извършено със заповед на кмета на община С. от 02.07.2009 г., възстановил е В. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „директор на А. музей „П” гр. Септември” и е осъдил общината да заплати обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца в размер 4 152,75 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови решението си въззивният съд е препратил към мотивите на районния на основание чл.272 от ГПК. При това положение според касатора не било допустимо той да достигне да противоположен резултат по спора, а като сторил това, постановил решението в противоречие със съществуващата практика. За да обоснове доводите си за наличие на противоречива практика прилага определения на ВКС и решения на въззивни съдилища. Освен това жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно даден отговор от въззивният съд на процесуалните въпроси: „Обвързан ли е ответника с твърденията в исковата молба и следва ли да представя доказателства за факти, които не се твърдят от ищеца”; „Има ли право въззивният съд да разпростира обхвата на проверката, която извършва по съществото на спора, към факти и обстоятелства, които не са били наведени в първата инстанция”; и „Ако въззивният съд допусне за разглеждане доводи за факти и обстоятелства, наведени едва във въззивното производство, трябва ли да даде възможност на насрещната страна да ангажира доказателства във връзка с тях”. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания жалбоподателят претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му.
Ответникът по касация В. Й. Т. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Следва да се отбележи, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК). Сочените от касатора невлезли в сила решения на окръжни съдилища не могат да обосноват извод за наличие на противоречива практика, тъй като не е изчерпан редът за инстанционния им контрол. Определенията на ВКС, приложени към изложението на касатора, също не могат да са основание за обосноваване на противоречие в практиката, тъй като с тях не се дава разрешения на правни спорове по същество. Ето защо не се установява противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за приложението на чл.272 от ГПК и не са налице основания за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Налице са обаче твърдяните основания по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по повдигнатите от касатора процесуални въпроси във връзка с правомощията на въззивната инстанция да изисква доказване на факти, които не се твърдят от ищеца в исковата молба, да разглежда и обсъжда доводи за факти, наведени за първи път с въззивната жалба и да събира доказателства за тези факти – чл.266 от ГПК. По тези въпроси няма създадена единна практика. Обжалването следва да се допусне с цел създаване на такава – т.е. налице са условията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, изискващи намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съгласно чл.84 т.3 от ГПК касаторът е освободен от задължението да внася държавна такса и такава от него не следва да се изисква.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 68 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 56/ 2010 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: