2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1147
София 04.11.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : Борислав Белазелков
Членове : Красимира Харизанова
Марио Първанов
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 633/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. клуб К. – фитнес център”, град В., подадена от пълномощника му адвокат С. П., срещу решение №246 от 10.12.2009 г. по гр. дело №438/2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №255 от 16.06.2009 г. по гр. дело №310/2008 г. на Варненския окръжен съд за осъждането му да заплати на община В. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 31 981.30 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 01.01.2005 г. – 16.01.2008 г. Въззивният съд е приел, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за неоснователно ползване на собствения му имот за исковия период в размер на пазарния наем.
Ответникът по касационната жалба община В. не е заявил становище по жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно необходимостта да има връзка между обогатяването и обедняването като в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД се дължи само по-малката сума между обедняването и обогатяването. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представено е ППВС №1/28.05.1979 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №255 от 16.06.2009 г. по гр. дело №310/2008 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. Според нея за основателността на иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е необходимо да са налице всички необходими елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, т. е. да е налице обогатяване, от една страна, обедняване, от друга страна, връзка между тях и липсата на основание за имущественото разместване. След като няма нормативно определена стойност, която да се дължи при ползването на чужд имот без основание, то база за определяне на обезщетението е размерът на пазарния наем за исковия период. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че ответникът по иска като ползвател на чужд имот се е обогатил неоснователно, независимо дали е имал печалба от него, тъй като е лишил ищеца като собственик да извлича ползи от имота.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №246 от 10.12.2009 г. по гр. дело №438/2009 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.