1
определение по гр.д.№ 3303 от 2008 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№256
гр.София, 03.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 3303 по описа за 2008 г. на Пето г.о. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Г. и И. М. Т. срещу решение № 106 от 13.05.2008 г. на Т. окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д.№ 47 от 2008 г., с което е отменено решение № 854 от 27.12.2007 г. по гр.д.№ 1750 от 2007 г. на Т. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Н. С. Г. и И. М. Т. срещу Община Търговище иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото им на собственост на основание давностно владение върху лозе с площ от 520 кв.м., находящо се в землището на гр.Търговище, местността „Драката”, представляващо имот № 73626.165.14.
Касаторките твърдят, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Съществените материалноправни въпроси, по които според касаторките се произнесъл въззивния съд, е дали може да се придобива по давност земеделски имот, ако давностния срок за него е изтекъл до влизане в сила на ЗСГ и дали когато този имот се намира в местност със селищен характер, след образуването на ТКЗС собственикът запазва правото си на собственост върху него в реални граници. По тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 204 от 2005 г. по гр.д.№ 3158 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о, решение № 1507 от 13.08.1999 г. по гр.д.№ 1641 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1609 от 29.11.1999 г. по гр.д.№ 403 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о. Освен това, налице било и противоречиво решаван от съдилищата въпрос, тъй като решението на самия въззивен съд било подписано с особено мнение на един от съдиите.
Ответникът Община Търговище не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай, първият посочен от касаторките въпрос /дали може да се придобива по давност земеделски недвижим имот, ако давностния срок за него е изтекъл до влизане в сила на ЗСГ/ не е съществен за настоящото дело, тъй като предявеният по това дело установителен иск за собственост е отхвърлен не защото по отношение на процесния имот е била налице забраната на чл.29 от ЗСГ за придобиване на имот по давност, а защото е налице забраната на чл.86 от ЗС.
Вторият посочен от касаторките въпрос /дали когато земеделски имот се намира в местност със селищен характер, след образуването на ТКЗС собственикът запазва правото си на собственост върху този имот в реални граници/ също не е съществен за делото, тъй като по делото е безспорно установено и прието от съда, че процесният имот не е бил със селищен характер- представлявал е лозе, намиращо се извън регулационните граници на населеното място.
Съществените за делото материалноправни въпроси са дали съгласно Примерния устав на ТКЗС и ПМС № 216 от 1961 г. земеделската земя извън регулационните граници на населените места се причислява към държавния поземлен фонд, по какъв ред и на основание какъв акт може да стане това причисляване. Според въззивният съд, съгласно Примерния устав на ТКЗС и ПМС № 216 от 1962 г. всичката земеделска земя извън регулационните граници на населените места се причислява към ДПФ, като в случая процесната земя е включена в ДПФ по силата на решение от 16.01.1962 г. на комисия по ЗТПС и без значение за това включване в ДПФ било дали на собствениците на земята е било изплатено обезщетение.
Тези въпроси са решени в противоречие както с разпоредбите на ЗТПС, ППЗТПС, Примерните устави на ТКЗС от 1958 г. и от 1968 г. и на чл.4, ал.1 от ПМС № 216 от 1962 г., така и с трайната практика на ВКС, според които земеделските земи, които се намират извън регулационните граници на населените места, се включват в ТКЗС, а не в ДПФ, а комисиите по ЗТПС могат да включва в ДПФ земи на частни лица, само след като отчуждят тези земи. В този смисъл са т.4 от ППВС № 8 от 06.03.1980 г., решения № 1341 от 25.10.1984 г. по гр.д.№ 780 от 1984 г., № 167 от 15.03.1985 г. и № 2334 от 05.12.2005 г. по гр.д.№ 1426 от 2004 г. всички на ВКС, Четвърто г.о. и др.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Т. окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 13.05.2008 г. на Т. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 47 от 2008 г.
ЗАДЪЛЖАВА касаторките Н. С. Г. и И. М. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представят данъчна оценка на процесния имот и да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 % върху 1/4 от данъчната оценка.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на държавната такса в срок, касационната им жалба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за ……………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.