О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр.София, 13.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 322 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.07.2009г. по гр.д. №236 / 2009г., с което Бургаски окръжен съд, е отхвърлил предявения от “У”А. иск срещу С. Т. П. за сумата 4000 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят – “У”А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, като същият е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът С. Т. П. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от “У”А. иск срещу С. Т. П. за сумата 4000 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД. Съдът е установил, че ответникът е заемал длъжност ръководител офис при ищцовата банка и със Заповед №726/07.06.2007г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ.становено е също така от представено споразумение от 07.07.2006г., че страните са се договорили ответникът при прекратяване на правоотношение на основание чл.325,т.1,чл.326 и 327,т.4 и 7 в срок от три години след датата на прекратяване на трудовия договор, както и ако започне да осъществява нелоялна конкуренция в две годишен срок от прекратяване на трудовото правоотношение, дължи на ищцовото дружество обезщетение в размери определени в чл.5, 6 и 7 на цитираното споразумение. Съдът е приел за установено по делото, че от март 2008г. ответникът е започнал работа в “ЦК” ТБ. Съдът е приел, че уговорката за ненапускане на работа в продължение на три години не е породила действие, тъй като санкциите за неизпълнение на поети задължения по трудов договор са регламентирани изрично в КТ и не е предвидено заплащане на обезщетение от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива. По отношение уговорката да не постъпва на друга конкуретна работа в продължение на две години съдът е приел, че е недействителна, тъй като не може да бъде клауза, включена в трудов договор, след като касае ангажиране отговорност на служителя при наличие на прекратени трудови правоотношения с работодателя.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил материалноправния въпрос относно валидността на клауза в трудов договор, касаеща уговорка за неустойка за правоотношения възникващи след неговото прекратяване, по който въпрос липсва съдебна практика, поради което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото да се създаде такава. Прилага множество първоинстанционни и въззивни решения, без данни за влизането им в сила, поради което не може да обоснове с тях извод за различно решаване на еднакви спорове от съдилищата. Поддържа също така, че по този въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата, т.е. че са налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът в решението си е дал отговор на материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона, по който няма установено практика на ВКС, а именно за действителността на клаузата за неустойка, уговорена в сключен трудов договор, касаеща правоотношения възникващи след неговото прекратяване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 на решение от 23.07.2009г. по гр.д. №236 / 2009г. на Бургаски окръжен съд по жалба на “У”АД.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание, като задължава “У”А. да заплати 80 лева държавна такса по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщаването за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: