1
определение по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр.София, 23.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 257 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Ю. А., А. А. Е. и Е. А. Е. срещу решение № 227 от 04.08.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 149 от 2006 г., с което е отменено решение от 30.07.2004 г. по гр.д.№ 1285 от 1995 г. на Хасковския районен съд и вместо него е постановено решение за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот пл.№ 1013 от кв.414а по плана на гр.Хасково, утвърден със заповед № 205 от 1981 г. с площ от 250 кв.м., идентичен с поземлен имот № 77195.721.118 с площ от 259 кв.м. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на И. директор на А. по кадастъра, находящ се в гр.Хасково, ул.”Недялка С.” № 1, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, включваща и стая от първия етаж, допусната до делба като дюкян и индивидуализирана като магазин, състоящ се от магазинно помещение от 10 кв.м. и складово помещение от 4,50 кв.м. и за прекратяване на производството по делото относно допуснатите до делба два гаража, построени в имота поради липса на предмет на делбата- несъществуващ обект.
В жалбите се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по следните съществени за настоящото дело въпроси: в кои случаи допуснат до делба имот е поделяем, кога преустройствата на допуснат до делба имот са значителни по смисъла на чл.203 от ЗУТ и може ли допуснати до делба имоти, които на брой са по-малко от съделителите, да бъдат разпределени по реда на чл.292 от ГПК /отм./, ако някои от съделителите са се групирА. и са направили обща претенция за възлагане на един от тези имоти. Според касатора, по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 712 от 18.11.2004 г. по т.д.№ 141 от 2004 г. на ВКС, Първо т.о., решение № 2815 от 25.03.2002 г. по адм.д.№ 8417 от 2001 г. на В., решение № 5670 от 12.06.2002 г. по адм.д.№ 2304 от 2002 г. на В., решение № 541 от 08.07.2005 г. по гр.д.№ 216 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 807 от 03.12.2004 г. по гр.д.№ 545 от 2004 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 805 от 12.12.2003 г. по гр.д.№ 508 от 2003 г., решение № 173 от 16.03.2004 г. по гр.д.№ 485 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. и т.5 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г.
Ответниците Г. Ю. Ш. /Галина М. Арабад жиева/ и Ф. С. Ш. /Фидан С. Арабаджиев/ не вземат становище по жалбите.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая, с обжалваното решение Хасковският окръжен съд се е произнесъл по следните съществени въпроси: в кои случаи допуснат до делба имот е поделяем, кога преустройствата на сградата са значителни по смисъла на чл.203 от ЗУТ и може ли допуснати до делба имоти, които на брой са по-малко от съделителите, да бъдат разпределени по реда на чл.292 от ГПК /отм./, ако някои от съделителите са се групирА. и са направили обща претенция за възлагане на един от тези имоти. Съдът е приел, че тъй като предвижданото по архитектурен проект преустройство на сградата в две самостотелни жилища е свързано с разходи на стойност повече от 10 % от стойността на тази сграда, това преустройство е свързано със значителни неудобства по смисъла на чл.203 от ЗУТ, поради което разделянето не следва да се допуска. С оглед на това е приел и че до делба е допуснат само един неподеляем имот, който не може да се разпредели между съделителите по реда на чл.292 от ГПК /отм./.
По тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с т.5 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. и трайната практика на ВКС по приложението на чл.203 от ЗУТ и чл.292 от ГПК /отм./, обективирана например в решение № 541 от 08.07.2005 г. по гр.д.№ 216 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 807 от 03.12.2004 г. по гр.д.№ 545 от 2004 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 805 от 12.12.2003 г. по гр.д.№ 508 от 2003 г. и решение № 173 от 16.03.2004 г. по гр.д.№ 485 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. Според тази практика на ВКС, предвидените по одобрен архитектурен проект преустройства на сграда са значителни и създават неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203 от ЗУТ, когато стойността на тези преустройства надвишава 10 % от стойността на целия допуснат до делба имот, който в случая е дворно място с намираща се в него двуетажна сграда, а не само сграда. А когато допуснатите до делба имоти са по-малко от броя на съделителите, но някои от съделителите са се групирА. и са предявили обща претенция за възлагане, делбата може да се извърши чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 04.08.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 149 от 2006 г.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касаторката М. Ю. А. да внесе държавна такса по сметка на ВКС на РБ за разглеждане на касационната й жалба в размер на 680 лв.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касаторите А. А. Е. и Е. А. Е. да внесат държавна такса по сметка на ВКС на РБ за разглеждане на касационната им жалба в размер на 320 лв.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне в срок на държавната такса, касационните жалби ще бъдат върнати.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за ………………………………….., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.