ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 660
София, 23.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр. дело № 595 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба вх. № 46997/23.VІ.2010г. на Софийска градска прокуратура срещу решението на СГС от 28.V.2010г. по гр.д. № 3928/2009г. в частта, с която в тежест на Прокуратурата на РБ /ПРБ/ са присъдени държавни такси в размер на 10лв. по сметка на СРС и 5лв. по сметка на СГС.
Ответникът по частната жалба М. Д. М. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 06.І.2009г. по гр.д. № 28027/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ПРБ да заплати на М. М. на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.215 ал.1 от НК, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва, както и 10лв. д.т. по сметка на СРС и 5лв. д.т. по сметка на СГС на основание пар.9 от ПЗР във вр. с чл.10 и чл.9а ал.2 от ЗОДОН.
Така постановеното решение в частта за разноските, имащо в тази част характер на определение, е неправилно.
Неправилно е приложението в случая на разпоредбите на чл.9а и чл.10 от З.. Съгласно чл.9а за делата по З. се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от МС, а разноски по делата и по изпълнението не се внасят предварително. По силата на чл.10 ал.3 /ал.2 касае заплащане от ищеца на разноските по производството при отхвърляне, оттегляне или отказ от иска/ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че в тях не се съдържа основание за присъждане в тежест на ответника, който при всички случаи по исковете по чл.1 или чл.2 от З. е държавен или общински орган, на държавна такса, а само основание за присъждане на разноски. При това положение въпросът дължи ли ПРБ държавни такси следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ГПК. И тъй като според тази разпоредба от заплащане на държавни такси се освобождават държавните учреждения /във всички случаи, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост, което изключение не е относимо в случая/, каквото е ПРБ, за производството по настоящото дело тя не дължи държавна такса върху уважената част от предявения срещу нея иск.
По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА решението на СГС, Въззивно отделение, ІV В състав, от 28.V.2010г. по гр.д. № 3928/2009г. в частта, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РБ е осъдена да заплати 10лв. държавна такса по сметка на СРС и 5лв. държавна такса по сметка на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: