ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 484
гр. София, 07.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1967 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. С. В. срещу решение № 488 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 199/09 г. на Софийски окръжен съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация Е. Т. К. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 09.12.2005 г. по гр. д. № 235/05 г. на Районен съд гр. К., с което е признато за установено по отношение на Й. В. , че Е. К. е собственик на парцел **** в кв. 11 по плана на с. Г. с площ 835 кв. м.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд вземал предвид факта, че предмет на спора е част от парцел ****, възстановена на ответника с решение по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ. Собственик на парцела бил Т. М. , баща на ищцата, който се снабдил с нот. акт № 133 от 15.01.1974 г. за собственост въз основа на давностно владение и делба. Съгласно указанията на ВКС в отменителното решение, съдът назначил нова техническата експертиза. Според вещото лице, към 1956 г. имотът бил в границите на населеното място и не бил включван в ТКЗС или друга организация, а в последствие бил включен в регулация. Доказано е, че бащата на ищцата владял необезпокоявано имота до смъртта си през 1998 г., а след това владението било продължено от ищцата. Имотът бил съседен на имота притежаван от бащата на ответника. Не било доказано че последния е завладял процесната част и я е придобил по давност. Решението на ОСЗ по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ не било обвързващо по отношение на ищцата, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на имота в полза на наследниците на С. В.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения по горе съществен процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./ и е преценил доказателствата по делото. Изводите на съда не са в противоречие с приетото в решение № 1* от 17.12.2008 г. по гр. д. № 127/08 г. на ВКС V ГО, според което след като за процесната част за която ищците претендират, не е проведена предвидената по реда на ЗСПЗЗ административна процедура и същата не е заявявана за възстановяване по този ред, то реституционен ефект по реда на този закон не може да настъпи и ищците не се легитимират като собственици на тази част от имота. Съдът е приел по отношение на процесния имот, че той не е имал земеделски характер, затова не е било необходимо да бъде проведена процедура за възстановяването му. Решения № 508 от 29.07.2003 г. по гр. д. № 740/02 г. на І ГО и № 802 от 24.11.2004 г. по гр. д. № 544/04 г. на ВКС І ГО нямат отношение към спора, тъй като разглеждат въпрос за придобиване на имот по давност от наследник чрез отблъскване владението на друг сънаследник. Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не могат да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 488 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 199/09 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: