О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
София, 07.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3853/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. В., Д. Д. И. и Л. Д. Б., трите от гр. П., чрез пълномощника си адв. Л от Пловдивската АК срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 08.V.2008 г. постановено по в.гр.д. № 399/2008. Поддържат се оплаквания за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, а съществения процесуално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, е относно допустимостта в делбеното производство пред въззивния съд да се разгледа възражение за възстановяване на запазена част.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ищеца по делото К. Д. С. от гр. К., чрез адв. М, която поддържа, че жалбата е неоснователна, респ. не са налице основания по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и е процесуално допустима.
При преценката на допустимостта на касационното обжалване според критериите на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, на които се позовават касаторите, приема следното:
Претенцията на ищеца по първоинстанционното дело К. Д. С. е за допускане на делба недвижим имот, находящ се в с. Р. при квоти 7/10 ид.ч. за него и по 1/10 ид.ч. за касаторите в настоящото производство. Страните по делото са син и дъщери на Т. Д. С. и Д. К. С. , починали съотв. през 1995 г. и 2005 г. Димитър К. С. , наследник по закон на съпругата си Т. Д. С. , е дарил на сина си К. Д. С., ответник по касационната жалба в настоящото производство, притежаваните от него 3/5 ид. части от процесния недвижим имот. Първоинстанционният съд е допуснал делба на имота при посочените в исковата молба дялове.
Решението на Пловдивския РС е обжалвано от ответницата Б. Д. В., като към жалбата са се присъединили и другите две ответници Д. Д. И. и Л. Д. Б.. В подадената въззивна жалба е направено възражение за намаляване на дарението до размера на запазената част от наследството от общия наследодател Д. Пред втората инстанция са приети като доказателства нот.акт № 100 том ІІ рег. № 1* дело № 241/2007 г., нот.акт за дарение № 10 том 32 дело № 11133/1975 г. и договор за доброволна делба на недвижим имот от 31 август 2001 г., които имат отношение към установяване на общата наследствена маса по чл. 31 от ЗН. Съдът обаче съвсем формално е “разгледал” искането за намаляване на дарението, без да прояви необходимата активност при установяване стойностите на активите и пасивите на това наследство, както и размера на дарението, според разпоредбите на Закона за наследството – гл.4 Възстановяване на запазена част – чл.30-36 от ЗН. В съответствие с правомощията си по т.10 на Тълкувателно решение № 1/ 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ е следвало да назначи експертизи. Следвало е да се изясни и с изявленията на страните при отделяне на спорното от безспорното какъв е обема на наследството, оставено от Д. С.
Пловдивският окръжен съд с решение от 08.05.2008 г. потвърждава решението на ПРС като приема, че не е конкретизирано възражението за запазена част – за чия запазена част, в какъв размер и какво е наследството от общия наследодател. В действителност липсва реално произнасяне по искането на ответниците за възстановяване на запазената им част, накърнена от дарението в полза на ищеца.
Разглеждането на възражението за запазена част на жалбоподателките би довело до промяна в крайните изводи относно квотите, при които се допуска делбата – т.е. поставеният в жалбата въпрос е релевантен към разрешаването на спора по допускане на делбата. Това налага допускането на касационното обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 723 от 08.V.2008 г. постановено по гр.д. № 399/2008 г. от Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателките в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв по сметката на ВКС на РБ, като в противен случай производството по делото ще се прекрати.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: