Решение №1259 от по гр. дело №4620/4620 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1259
 
София, 10.09.2009 година
 
Върховният  касационен  съд  на  Република  България,  четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
          ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4620/2008 година по описа на ІІ гр.отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от гр. М. чрез адв. С от АК В. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 21.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 96/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при определяне размера на обезщетенията за неизуществените вреди. Релевира се оплакване за постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС и Е. конвенция за правата на човека – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, както и че въпросът за размера на обезщетението е от значение за точното прилагане на закона – т.3 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК не са постъпили отговори от противните страни по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
В. Д. Д. е предявила иск с правно основание чл. 2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Окръжната с. с. Враца и П. на Р. за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от незаконното й привличане към наказателна отговорност и приключване на следствието със заключително постановление за предаване на съд от 13.І.2003 г. в размер на 3000 лв, както и за същото по размер обезщетение срещу П. за привличането й към наказателна отговорност и поддържане на обвинение срещу нея с внасяне на обвинителен акт и поддържане на обвинението до 18. ХІІ.2006 г., впоследствие прекратено поради липса на извършено от нея престъпление с постановление от 19.І.2007 г. С решението на Мездренския районен съд от 19. ХІІ.2007 г.по гр.д. № 658/2007 г. са осъдени Окръжната с. с. и П. на Р. да заплатят на ищцата по 1500 лв за обезщетения за претърпените от нея неимуществени вреди със законната лихва начиная от 31.І.2007 г. и са отхвърлени исковете в останалата им част до пълния размер като неоснователни и недоказани.
Сезиран с въззивни жалби от всички страни по делото, Врачанският окръжен съд с обжалваното с настоящата касационна жалба решение от 21.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 96/2008 г. е споделил изводите на първата инстанция за присъждане на обезщетение на ищцата в посочените размери , като е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.
В конкретния случай се касае за продължило три години следствие и четири години висящност на наказателно общ характер дело по обвинение на ищцата за престъпление по чл. 220 ал.1 от НК по приложеното нох д. № 464/2003 г.. В постановлението от 19.І.2007 г. на прокурор в Районна прокуратура В. е прието, че не е осъществен състава на чл. 220 ал.1 от НК – да е произлязла значителна вреда за предприятието, като в случая вредата е в размер на 109.67 лв. Поради това е прекратено наказателното производство срещу ищцата по досъдебно производство № 8/2000 г. по описа на Вр.р. п.( № 28/2000 г. по описа на О. сл.с. Враца) за престъпление по чл. 220 ал.1 от НК, като е отменена мярката за неотклонение “подписка”. При установената продължителност на воденото срещу нея наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, общо 7 години, присъдените обезщетения по 1500 лв срещу всеки от ответниците са занижени по размер с оглед критерия за справедливост, установен в трайната съдебна практика по делата по ЗОДОВ, което е видно и от приложените към жалбата решения на ВКС и апелативни съдилища. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищцата по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 21.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 96/2008 г. в отхвърлената част на претенцията на ищцата В срещу ответниците до предявените размери.
Указва на ищцата да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 5 лв, съгласно чл. 18 ал.3 във връзка с чл. 2а от Тарифата за държавни такси по ГПК от ІІ.2008 г., в едноседмичен срок от уведомяването по сметка на ВКС на Р. , като в противен случай производството по настоящото дело ще се прекрати.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top