Определение №35 от 23.12.2010 по гр. дело №29/29 на Петчленен състав отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 35

Гр. София, 23.12.2010 година

Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЙОВКА ДРАЖЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 29/2010 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 8 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по повдигнат от Софийския районен съд, ГО, 55-ти състав с определение от 03.11.2010 г. по гр.д.№ 32674/2010 г. спор за подсъдност с Административния съд София-град. Спорът касае предявения на 08.02.2010 г. пред Административния съд София-град иск на Х. И. П. от [населено място] срещу Министерството на земеделието и храните, по който е било образувано адм.дело № 1131/2010 г. С определение № 2149 от 28.06.2010 г. по адм.дело № 1131/2010 г. Административният съд София-град, І-во отделение, 18-ти състав прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Софийския районен съд.
За да се произнесе, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съобрази следното:
Производството е било образувано по искова молба вх. № 2835 от 08.02.2010 г. на Х. И. П. от [населено място] срещу Министерството на земеделието и храните, с която се претендира изплащане на обезщетения за имуществени вреди в общ размер 5254.82 лева и за неимуществени вреди в размер на 10000 лева. В обстоятелствената част на исковата молба и в молбата-уточнение от 26.03.2010 г. се твърди, че като пряка и непосредствена последица от признатото за незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № РД-44-663/02.04.2007 г. на министъра на земеделието и горите, отменена с влязло в сила на 29.01.2008 г. решение № 10288/25.10.2007 г. по адм.дело № 4505/2007 г. на ВАС, ищецът претърпял имуществени вреди в размер на 917.60 лв. претендирани като пропуснати ползи, представляващи разлика между полученото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл и размера на възнаграждението, което би получил за периода от 06.04.2007 г. до 10.02.2008 г.,, ако същото е било индексирано със заповедите на министъра №№ РД-44-2993 от 25.10.2007 г. и РД -44-4594 от 15.12.2007 г. Сумата 1828.69 лева се претендира като обезщетение за пропуснати ползи, представляващи получени през месеците юли, ноември и декември 2007 г. от служителите към МЗХ допълнителни възнаграждения, от които ищецът бил лишен през периода на незаконното му уволнение. Обезщетение в размер на 112.50 лева се търси на основание чл.122, ал. 3 ЗДСл за възстановяване на средства, които се твърди, че били удържани за дрехи през м.април 2007 г. Сумата 64.15 лева се претендира като обезщетение за лично внесени здравни осигуровки за периода 01.05.2007 г.-31.01.2008 г., а 95.00 лева ищецът търси като обезщетение за разходите по осъществяване на защитата си срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Като обезщетение за положен от него извънреден труд в съботни дни и след работно време за периода от 28.10.2006 г. до 28.02.2007 г., за който не е бил компенсиран поради прекратяване на служебното правоотношение, ищецът претендира сумата 474.37 лева. Претенцията за обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 10000 лева обхваща периода от 06.04.2007 г. до 10.11.2008 г. и се основава на твърдения за уронване на авторитета и достойнството на ищеца, психологически тормоз и стрес, вследствие некоректно отношение и незаконосъобразни действия на ответното министерство, осъществявани независимо, че бил възстановяван от работа със съдебно решение.
Петчленният състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд намира, че разглеждането на подробно изброените дотук искови претенции за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди е от компетентност на административните съдилища поради следните съображения:
До влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс в частта му за съдебните производства- 01.03.2007 г., процесуалният ред за разглеждане на споровете за обезщетения за имуществени вреди след отмяна на административния акт, с който се прекратява служебното правоотношение се регламентира от Закона за държавния служител. Съгласно чл.125 ЗДСл, имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. С влизането на АПК в сила е въведено ново принципно положение, според което компетентни да разглеждат споровете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са административните съдилища, на които са подведомствени всички дела по искания с посочения предмет /чл.128, ал.1, т. 5 /. В този смисъл е и разпоредбата на чл.203, ал. 1 АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава единадесета „Производства за обезщетения” на АПК /чл.203-207/. Съгласно чл.204, ал.1 и 2 АПК, иск за обезщетение може да се предяви самостоятелно, след отмяната на административния акт или заедно с неговото оспорване до приключване на първото заседание по делото. С това законодателно решение се реализира принципа на процесуална икономия в административния процес и се осигурява по-адекватна защита на лицата, адресати на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като се спестява неудобството при воденето на две производства-по оспорване на административния акт и по реализиране отговорността на административния орган за заплащане на обезщетение. Предмет на исковете за обезщетение, посочени по-горе, са вземания за имуществени и неимуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял като пряка и непосредствена последица от признатото за незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл.128, ал. 1, т. 5, чл.203 и чл.204 АПК, всички искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни административни актове са изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища и компетентни да ги разгледат са административните съдилища.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че от компетентност на административните съдилища са и исковите претенции за обезщетения за имуществени вреди, чиито правопроизводящ факт е твърдяно конкретно незаконосъобразно бездействие на административния орган. Това са исковете: по чл.122, ал. 3 ЗДСл за сумата 138.55 лева, съставляваща обезщетение в размер на възнаграждението за времето от деня на явяване на работа до действителното допускане на ищеца да изпълнява служебните си задължения през м.февруари 2008 г.; по чл.106, ал. 4 ЗДСл – за неспазен срок за предизвестие за м.октомври 2009 г. в размер на 91.76 лева; по чл.106, ал. 2 ЗДСл-по 91.76 лева, съответно разлика за получаване за м.м. февруари и март 2009 г.,; по чл.61 ЗДСл – за 135.47 лева, незползуван отпуск за 31 дни, както и претенциите по р.І, т.2 от исковата молба /р. ІІ, т.2 от молбата от 26.03.2010 г./ за разлика във възнаграждението поради неиденксирането му за периода февруари-октомври 2008 г. в общ размер 846.59 лева и тези по т..т. 7 и 8 от молбата от 26.03.2010 г.-за 8.74 лева по чл.61 ЗДСл и разлика в болнични листа и отпуск по болест за периода 07.04.2008 г. до 13.04.2008 г.-съответно 262.18 лева и 95.70 лева. Всички изброени искове следва да се квалифицират с оглед подведомственоста им във връзка с чл.128, ал.1, т. 5 и чл.204, ал. 4 АПК, защото с тях не се претендират възнаграждения и обезщетения, дължими по служебното правоотношение, а обезщетения за вреди, настъпили като последица от бездействие, проявено от органа по назначаването при упражняване на неговите правомощия, чиято незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
В обобщение, делото следва да се изпрати по подсъдност на Административния съд София-град, поради което смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по чл.135, ал. 4 АПК във връзка с чл.63, ал. 8 ЗСВ

О П Р Е Д Е Л И:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото по исковете на Х. И. П. срещу Министерството на земеделието и храните /искова молба вх. № 2835 от 08.02.2010 г. на АС София-град / е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София-град.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top