3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София,17.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1841/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Г. С. e обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.07.2009г. по гр.д.№ 123/2009г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответникът Я. А. Р. изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Кюстендилският окръжен съд е отменил решението на Кюстендилския районен съд от 28.05.2004г. по гр.д. № 1670/2001г. и е решил делото по същество при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е осъдил Б. Г. С. на основание чл.108 ЗС да предаде на Я. А. Р. владението на реална част от 670 кв.м. от недвижим имот № 004148 по плана за земеразделяне на с.Слокощица, К. област и е отменил частично констативен нот.акт № 121/1997г. на нотариуса при Кюстендилския районен съд .
Ищецът се е легитимирал с решение на Поземлената комисия гр.Кюстендил № 57П31/14.12.1999г., с което е възстановена собствеността на наследниците на А. Я. Р. в нови реални граници, установени с план за земеразделяне на нива от 3.564 дка, част от която е и спорният имот, а ответникът е противопоставил право на собственост като се е легитимирал с констативен нотариален акт № 121/1997г. за придобиване от търг на силажовместилище , находящо се в бившия стопански двор , заедно с прилежаща земя от 2 167 кв.м.
Въззивният съд е приел, че не са били налице пречки за възстановяване на собствеността на ищците, тъй като спорната част от имот № 004148 по плана за земеразделяне не е застроена – в нея попада само една външна тоалетна и дворна чешма. От друга страна ответникът не е доказал придобиването на собствеността на земята като прилежащ терен на силажовместилището, тъй като то е закупено на търг през 1994г. , а съгласно описаните документи при съставяне на нотариалния акт оценката земята е от 1997г. и няма данни за определянето й към момента на сключване на договора, който е правопораждащият факт за придобиване на собствеността.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика, съгласно която при ревандикационния иск съдът е длъжен да следва да изследва дали ищецът се явява собственик и дали ответникът притежава собственически права. Тъй като по поставения въпрос, няма задължителна съдебна практика основанието следва да се квалифицира по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърдяното противоречие обаче не е налице, защото въззивният съд е изложил подробни мотиви както във връзка с реституцията на земята на ищеца, така и във връзка с предпоставките за придобиването на собствеността на прилежащ терен въз основа на търг от ответника. Спорът за това приключила ли е реституционната процедура по § 27 ППЗСПЗЗ е преклудиран с постановяване на предходното отменително решение на ВКС, в което са дадени изрични указания, че ищецът се легитимира като собственик с представените документи, поради което цитираните от касатора решения относно момента на възстановяване на собствеността са неотносими към предмета на доказване при новото разглеждане на делото. Няма противоречие между обжалваното решение и решение № 24/1999г. на ВКС, ІV г.о., тъй като не е налице разгледаната в него хипотеза за изключението на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ – в имота няма построени при спазване на нормативните изисквания сгради на трети лица или отстъпено право на строеж. Съществуващите в имота дворна чешма и тоалетна не са самостоятелни обекти и не попадат в хипотезата и на чл.10б ЗСПЗЗ , тъй като те не могат да се притежават отделно от земята и за тях следва да се приложи правилото на чл.92 ЗС. чл.98 ЗС.
С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.07.2009г. по гр.д.№ 123/2009г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: