О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София 16.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1873/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №89 от 30.07.2009 год. на Софийския градски съд по гр.д. №1964/2007 г., с което е отменено решение от 01.05.2007 г. на Софийския районен съд по гр.д. №13506/2006 г. и са уважени предявените от Р. С. М., град Я., срещу „БДЖ”Е. , град С., „Б”, град С., Е. , „Б”Е. , град С. и „БДЖ – Т. подвижен състав/Локомотиви/” Е. , град С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Според въззивния съд уволнението на ищеца е незаконно и съобразно разпоредбата на чл.263и, ал.7 ТЗ освен първият ответник и останалите три са пасивно легитимирани по исковете. Това е така, защото при разделяне и отделяне заварените висящи производства по дела продължават в лицето на правоприемника на страната, според предвиденото в договора или плана за преобразуване. Когато преобразуващото се дружество е ответник, съдът служебно привлича като страна всички дружества, които отговарят солидарно, съгласно чл.263л, ал1 и ал.2.
Решението е обжалвано от „Б”, град С., в срок, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесулноправен въпрос за това правилно ли е конституиран като ответник в хода на делото наред с първоначалния ответник „БДЖ”Е. , град С. след като не е съобразена изричната разпоредба на чл.123, ал.4, т.2 КТ. Според нея за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговаря: при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма – работодателят приобретател, а в останалите случаи – солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобретател. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Ответниците по жалбата не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение на съда и е решаван противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения.
Ето защо касационната жалба на „Б”, град С., трябва да се допусне до разглеждане, като на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 81.70 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №89 от 30.07.2009 год. на Софийския градски съд по гр.д. №1964/2007 г.
УКАЗВА на „Б”, град С., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 81.70 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.