4
определение по гр.д.№ 468 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 24.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 468 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1630 от 11.10.2013 г., постановено по гр.д. № 3136 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 371 от 02.02.2012 г. по гр.д.№ 2553 от 2011 г. на Пловдивския районен съд за допускане на делба на два самостоятелни обекта с идентификатори 56784.520.1367.1.5 и 56784.520.1367.1.6 по кадастралната карта на [населено място], находящи се на втория етаж в сграда с идентификатор 56784.520.1367.1, построена в дворно място с идентификатор 56784.520.1367, находящо се в [населено място], [улица] между касатора [фирма] и [фирма] при равни квоти.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че решението противоречи на цитирана от него задължителна практика на ВКС /решение № 243 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 976 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 871 от 2012 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 120 от 04.04.2013 г.по гр.д.№ 964 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр.д.№ 35 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 432 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 826 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 533 от 2010 на ВКС, Трето г.о./ по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да извърши проверка на документ по реда на чл.194 от ГПК и въз основа на тази проверка дължи ли се произнасяне по този ред, 2. Пречка ли е при непроизнасяне в диспозитива на решението по оспорването на документ да се предяви установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК, 3. Представлява ли искането за назначаване на повторна експертиза ново искане и в този смисъла обхваща ли се от преклузията на ГПК, 4. Проверката на документа по реда на чл.194, ал.1 от ГПК ограничава ли се от разпределената доказателствена тежест или съдът следва да извърши самостоятелна преценка на документа, след като има възражение в тази насока, 5. Липсата на произнасяне на въззивния съд по наведено във въззивната жалба оплакване представлява ли липса на мотиви на решението. 6. Липсата на мотиви, съответно липсата на произнасяне по инцидентен установителен иск, опорочава ли волята на съда по съществото на спора и препятства ли формирането на сила на пресъдено нещо по инцидентния установителен иск.
В писмен отговор от 09.01.2014 г. пълномощникът на ответника по жалбата „ [фирма] оспорва жалбата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск за делба.
Не е налице обаче посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от него правни въпроси, поради следното: За да постанови решението за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане на делба, въззивният съд е приел, че от представения по делото нотариален акт № 81 от 08.06.2005 г. безспорно се установява, че [фирма] и праводателя на [фирма]- [фирма] са станали съсобственици на процесните обекти при равни квоти въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт. Приел е за неоснователно направеното от касатора възражение за нищожност на този договор поради липса на съгласие и липса на валидно учредена представителна власт на лицето, подписало договора за [фирма] /поради неподписване на решение по чл.147 от ТЗ във връзка с чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ за покупка на имотите от едноличния собственик на капитала на [фирма]- И. Х. Г./, тъй като решението на едноличния собственик на капитала на [фирма] по чл.147 от ТЗ във връзка с чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не е елемент от договора за покупко-продажба и липсата на такова решение не прави договора за покупка нищожен. Отделно е отбелязано, че от приетите по делото съдебно-графологични експертизи безспорно се установявало, че подписът под решението от 08.06.2005 г. по чл.147 от ТЗ във връзка с чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ е на управителя и едноличен собственик на капитала на [фирма] И. Х. Г..
По-голямата част от поставените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси касаят произнасянето на съда по валидността и автентичността на решението от 08.06.2005 г. по чл.147 от ТЗ във връзка с чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ на едноличния собственик на капитала на [фирма] за закупуване на процесните имоти. Дали такова решение е взето, дали то е валидно и автентично /дали подписът върху него е на едноличния собственик на капитала на [фирма]/ обаче е без значение и не рефлектира върху действителността на договора за покупко-продажба на процесните имоти. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.гр.д.№ 3 от 2013 г. на ОСТГК на ВКС. Поради това всички поставени от касатора въпроси, касаещи произнасянето на съда по валидността и автентичността на решението от 08.06.2005 г., са неотносими към настоящото дело, съответно не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, които биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Втората група поставени правни въпроси обобщено се свеждат до въпроса дали липсата на произнасяне на въззивния съд по наведено във въззивната жалба оплакване представлява липса на мотиви на решението. Този въпрос също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като няма връзка с конкретното дело, по което въззивният съд се е произнесъл по всички наведени в жалбата оплаквания. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението на първоинстанционния съд по въпроса дали нотариалния акт от 08.06.2005 г. е подписан от управителя и едноличен собственик на капитала на [фирма] И. Г.: касаторът е направил възражение за нищожност на договора от 08.06.2005 г. поради неподписването му от И. Г. още в отговора на исковата молба от 19.04.2011 г., но не е заявил във въззивната жалба оплакване за неправилност на решението на първоинстанционния съд по този въпрос.
Останалите поставени от касатора правни въпроси са свързани с непроизнасянето на съда с отделен диспозитив по оспорването на документ по реда на чл.194, ал.1 от ГПК. Тези въпроси също не са относими към конкретното дело, по което с оглед приетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.гр.д.№ 3 от 2013 г. на ОСТГК на ВКС без значение за действителността на договора за покупко-продажба е въпросът дали оспореният документ /решение от 08.06.2005 г. на едноличния собственик на капитала на [фирма]/ е валиден и автентичен документ и по което възражението за нищожност на договора за покупко-продажба от 08.06.2005 г. поради липса на съгласие /неподписването му от представител на един от купувачите/ не е равнозначно на оспорване на документ по смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
Разноски за делото пред ВКС не следва да се присъждат на ответника по жалбата [фирма], тъй като не са представени доказателства такива разноски да са направени.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1630 от 11.10.2013 г., постановено по гр.д. № 3136 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.