О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№566
гр.София,30.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 426 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Н. срещу решение № 706 от 25.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 275 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 23.10.2007 г. по гр.д. № 508 от 2007 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявения от С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че И. П. Н. не е собственик на реална част от ПИ № 648 по ПНИ на с.о.”М”, гр. В. с площ от 330 кв.м. при граници: път, ПИ № 1* и останалата част от ПИ № 6* обозначена с жълт цвят на комбинирана скица на вещото лице инж. Р. П. , находяща се на лист 54 от гр.д. № 508 от 2007 г.
Касаторката твърди, че решението е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е ВКС да се произнесе по следните въпроси: допустим ли е предявения по делото отрицателен установителен иск за собственост, необходими другари по този иск ли са касаторката и нейните деца-наследници на починалия й преди завеждане на делото съпруг и какви са предпоставките, при които един земеделски имот може да бъде придобит от неговите ползуватели.
Ответниците С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимият към конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към конкретия правен спор правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по тази правна норма няма практика на ВКС или съществуващата такава се нуждае от коригиране.
В случая по първият посочен от касаторката И. П. Н. въпрос /за допустимостта на предявения по делото отрицателен установителен иск за собственост/ има ясна и пълна правна уредба и трайна практика на ВКС. Според нея, всеки установителен иск за собственост е допустим, когато за ищеца е налице правен интерес от неговото предявяване. Преценката за наличието или липсата на такъв правен интерес не е въпрос по приложението на закона, а на конкретна преценка по всяко едно дело с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. По конкретния за делото въпрос /дали е налице правен интерес за бившите собственици на земеделски земи или за техните наследници да предяват отрицателен установителен иск за собственост върху земи, които са им възстановени с решение на ОСЗГ, но за които все още няма влязъл в сила план по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, срещу ползуватели, които твърдят, че са станали собственици на тези земеделски земи по реда на пар.4а или пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/ има трайно установена практика на ВКС, която е правилна и не се нуждае от коригиране- в този смисъл са определения № 346 от 09.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 347 от 17.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС, Пето г.о., определение № 513 от 10.11.2008 г. по ч.гр.д. № 842 от 2008 г. на ВКС, ГК и др. Поради това не се налага по настоящото дело ВКС отново да се произнася по въпроса за допустимостта на предявения по делото отрицателен установителен иск за собственост.
Не се налага произнасяне на ВКС и по въпроса за необходимото другарство по исковете. По този въпрос има задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от коригиране /ППВС № 2 от 29.09.197 г. по гр.д. № 1 от 1977 г., решение № 66 от 25.07.1983 г. по гр.д. № 39 от 1983 г. на ОСГК на ВС, решение № 95 от 10.10.1985 г. по гр.д. № 65 от 1985 г. на ОСГК на ВС и др./. Според нея, необходими другари по искове за собственост са съпрузите , тъй като с решението се засягат техни неделими права /право на собственост върху имот-съпружеска имуществена общност, който до прекратяването на брака е неделим/, но не и съсобствениците на един имот или лицата, които твърдят, че са обикновени съсобственици или че са индивидуални собственици на този имот, придобили го от съпрузи /именно такъв е настоящия случай с касаторката И. Н. и нейния син Р. М. , на когото спорният имот е бил дарен от родителите му с договор, обективиран в нотариален акт № 1* том 2, рег. № 2* по нот.д. № 393 от 03.08.1999 г./.
Не е необходимо произнасяне на ВКС и по въпроса за предпоставките, при които един земеделски имот може да бъде придобит от неговите ползуватели. По този въпрос има ясна правна уредба, съдържаща се в пар.4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивното решение е постановено в съответствие с тази правна уредба- прието е, че ползувателите на земеделска земя могат да придобият тази земя само при наличието на условията на пар.4а или пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По въпроса какво се има предвид под сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ също има ясна правна уредба /тълкувателната норма на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, която не се нуждае от допълнително тълкуване от ВКС/. Въззивният съд се е произнесъл съобразно тази законодателна уредба, като е приел, че касаторката и съпругът й не са имали право да изкупят по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ процесния имот, тъй като не е доказано, че до 01.03.1991 г. са изградили в имота сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ /представеното по делото удостоверение № 35 от 25.04.1994 г. на С. ПО удостоверява, че към 04.01.1991 г. в имота е имало дървена барака, но не и че тази постройка е сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не постройка по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 706 от 25.06.2008 г. на Варненския окръжен съд,гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 275 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.