О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 25.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 146/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Г. П. е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 672 от 30.04.2008г. по гр.д. № 1696/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответниците Л. И. П., Д. С. П. и Н. Д. П. са подали писмени отговори, в които изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, както и че по същество жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд № 16 от 17.03.2003г. по гр.д. № 2980/2001 г., с което е отхвърлен установителния иск за собственост, предявен от С. Г. П..
Съдът е приел, че от събраните доказателства не може да се направи извод как са били разпределени имотите при делбата между наследниците на С. Г. Л. през 1938г. и дали имотът , който е получил бащата на ищеца Г. С. П. е идентичен с процесния. Изложени са и правни съображения, че след изключването на имота от регулация той е бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ /отм./, с което владението е прекъснато като нов давностен срок би могъл да започне да тече след възстановяването му в реални граници , но в този случай упражняването на фактическа власт върху имота, който има сънаследствен характер не е достатъчно, за доказване на владението, наследникът следва да установи , че е демонстрирал намерението си да свои имота изцяло, без да оставя съмнение за новото си субективно отношение.
В изложението за допускането на касационното обжалване се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът представя решения на ВКС по приложението на разпоредбите на чл.79 ЗС, чл.59 ЗТСУ /отм./, чл.483 ГПК /отм./ и чл.2 ЗРПВПНИ /отм./, и по У. за пререгистриране на непокритите земеделски имоти от 1949г. По правния въпрос относно предпоставките , при които сънаследникът може да придобие по давност наследствения имот цитираната от касатора съдебна практика е съобразена – в решение № 239 /1996г. на ВС, І г.о. , решение № 70 /1980г. на ВС, ОСГК е прието точно това, което е приел и въззивния съд – че сънаследникът владее имота както за себе си , така и за останалите сънаследници и може да измени основанието на владението само ако отрече тяхното право. При недоказаност на твърдението, че владението е установено въз основа на неформална делба през 1938г. законосъобразно съдът е приел, че липсва установяване на владение със съгласие на сънаследниците, а това изисква да бъде доказано отблъскване на владението , следователно изводът за одържавяване на имота по реда на чл.12 ЗСГ /отм./ не се явява решаващ за крайният изход на спора. Други принципни въпроси , имащи значение за преценка на критериите по чл.280 ал.1 ГПК в касационната жалба не се поставят. В нея се прави интерпретация на установените по делото факти от гледна точка на защитната теза на касатора и с оглед на това съдържание не могат да се изведат въпроси, по приложението на закона, които биха имали значение в производството по допускане на касационното обжалване. Поради това представените решения, че могат да се придобиват по давност реално обособени части от невключени в регулация имоти, за правното действие на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, за необходимостта владелеца да се позове на давността, за да настъпят правните й последици, както и за приложението на чл.2 ЗРПВПНИ /отм./ и У. за пререгистриране на непокрити недвижими имоти от 1949г. не са относими към решаването на спора. Решение № 257/1994г. също не е приложимо за разглеждания случай, защото то е постановено по иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, а ищецът е предявил установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 672 от 30.04.2008г. по гр.д. № 1696/2006г. по жалбата на С. Г. П..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: