О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.София, 10.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 113 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Ж. Х. срещу решение № 220 от 17.06.2008 г. на Д. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 150 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 174 от 18.01.2008 г. по гр.д. № 82 от 2007 г. на К. районен съд за отхвърляне на предявения от Х. Ж. Х. срещу ОСЗГ- гр. Ш. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото му на собственост лично и като наследник на С. В. Ш. да си възстанови собствеността върху земеделски имот с площ от 783 кв.м., представляващ сега поземлен имот № 2* по кадастралната карта на с. Е., община Ш..
Касаторът твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, 2 и т.3 от ГПК. Счита, че вззивният съд се е произнесъл неправилно по материалноправен въпрос, който бил решаван противоречиво от съдилищата. Посочва няколко решения на ВКС: решение № 117 от 28.09.1990 г. по гр.д. № 137 от 1990 г. на 5-членен състав на ВС, решение № 293 от 28.03.1994 г. по гр.д. № 537 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 258 от 31.03.1997 г. по гр.д. № 606 от 1996 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 2* от 31.10.1966 г. по гр.д. № 1* от 1966 г. на ВС, Първо г.о.
Ответниците ОСЗГ-гр. Шабла и Община Ш. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Решаващият мотив на съда, за да постанови това решение, е, че касаторът не е доказал с допустими доказателствени средства, че е собственик на процесния имот по давност, тъй като съгласно чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.13 от 2007 г. свидетелските показания били недопустими.
С оглед тези решаващи мотиви на съда, същественият за делото въпрос е за допустимите доказателствени средства за доказването на правото на собственост на наследодателите на ищците по искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със закона /чл.11, ал.2, изр.2 от ЗСПЗЗ/. Този въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал., т.2 от ГПК: На настоящия съдебен състав на ВКС не са известни решения на съдилища, в които този въпрос да е решаван противоречиво, а и касаторът не сочи такива протирочиви решения.
Произнасянето на ВКС по този въпрос не е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. То би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото само, ако по съществения за делото въпрос има неясна или непълна правна уредба, липсва практика на ВКС или съществуващата такава подлежи на коригиране. В случая, по същественият за делото въпрос за допустимите доказателствени средства за доказване правото на собственост върху земеделски имот в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /и по-конкретно за недопустимостта на свидетелските показания по тези дела/ има ясна и пълна правна уредба- разпоредбата на чл.11, ал.2, изр.2 от ЗСПЗЗ /в редакцията й след изменението с ДВ бр.13 от 2007 г./ изрично посочва, че свидетелските показания в тези производства са недопустими, като съгласно пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, публ.в ДВ бр.13 от 2007 г. тази разпоредба се прилага и за заварените дела. Поради това не се налага произнасяне на ВКС по този въпрос.
Посочените от касатора решения на ВКС /решение № 117 от 28.09.1990 г. по гр.д. № 137 от 1990 г. на 5-членен състав на ВС, решение № 293 от 28.03.1994 г. по гр.д. № 537 от 1993 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 258 от 31.03.1997 г. по гр.д. № 606 от 1996 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 2* от 31.10.1966 г по гр.д. № 1* от 1966 г. на ВС, Първо г.о./ не касаят съществения за настоящото дело въпрос, поради което не следва да се обсъждат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 от 17.06.2008 г. на Д. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 150 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.