О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр.София,23.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 268 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на РИОКОЗ Х. срещу решение № 246 от 04.08.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 247 от 2008 г., с което е обезсилено решение № 802 от 25.02.2008 г. на Хасковския районен съд по гр.д. № 745 от 2007 г. в частта му, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от РИОКОЗ Х. срещу Д. Х. П., Л. Т. С. , П. Т. Б. , Н. Т. Д. , Н. А. Г. , Р. Х. Г. , Д. С. К. , Ж. П. В. и Н. С. Г. отрицателен установителен иск за собственост върху имот пл. № 2* от кв.379 по плана на гр. Х. и е прекратето производството по делото по този иск и с което е оставено в сила решението на Хасковския районен съд за прекратяване на делото по евентуално предявения иск за делба на този имот.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл по съществени за делото процесуални въпроси в нарушение на ТР № 1 от 2000 г. и ТР № 2 от 2004 г. на ОСГК на ВКС- не е обсъдил всички представени по делото молби на ищеца и становищата на страните. Ако бе сторил това, щял да установи, че с молба от 28.05.2007 г. искът бил уточнен, че не се предявява отрицателен установителен иск, а само инцидентен отрицателен установителен иск, който е с преюдициално значение за решаването на главния иск- положителен установителен иск за собственост. Неправилно не било обсъдено възражението на ищеца, че е налице сила на пресъдено нещо не за целия спорен имот, а само за част от него. В нарушение на горепосочените тълкувателни решения, при решаване на въпроса дали е налице СПН, съдът се позовал на мотивите на решението по гр.д. № 969 от 2000 г., които не се ползвали със сила на пресъдено нещо.
Ответниците Д. Х. П., Л. Т. С. , П. Т. Б. , Н. Т. Д. , Н. А. Г. , Р. Х. Г. , Д. С. К. , Ж. П. В. и Н. С. Г. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за обезсилване решението на първоинстанционния съд по отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и за прекратяване на делото в тази част, въззивният съд е приел, че този иск е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца за предявяването му, предвид възможността на ищеца да установи правата си с полжителен установителен иск за собственост. Тоест, същественият за делото въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е за правният интерес от отрицателния установителен иск, когато той е предявен от лице, което има възможност да установи правата си върху процесния имот с положителен установителен иск за собственост. Касаторът не е посочил този въпрос като съществен в изложението си, нито е представил решения на ВКС или на други съдилища, в които този въпрос да е решен по начин, различен от този във въззивното решение по настоящото дело. Поради това по отношение на касационната жалба срещу решението по този иск не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По вторият иск /евентуално предявения иск за делба на имота/ въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото в тази част, като е възприел напълно мотивите на първоинстанционния съд, че тъй като искът за делба е действие на разпореждане, а не на управление, ищецът по настоящото дело РИОКОЗ- Х. , на когото Държавата е предоставила правото да ползва процесния имот, не е процесуално правно легитимиран да предявява иск за делба на този имот от името на Държавата. Тоест, същественият въпрос, по който се е произнесъл съда по този иск, е за наличието на активна процесуалноправна легитимация на държавното учреждение, на което е предоставено право да стопанисва и управлява имот-държавна собственост, да предявява от името на Държавата иск за делба на този имот. Този съществен въпрос също не е посочен от касатора в изложението му и по него не е представена практика на ВКС или на други съдилища, в която той да е решен по начин, различен от този в обжалваното решение. Поради това по отношение на касационната жалба срещу решението по иска за делба също не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Посочените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси в изложението му /за задължението на съда да прецени всички доводи на страните, за наличието или липсата на сила на пресъдено нещо между страните по отношение на спора за собственост върху процесния имот, затова дали мотивите на съдебното решение се ползват със сила на пресъдено нещо или не/ не са съществени за настоящото дело, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях в обжалваното решение и тъй като те не са послужили като основание съдът да приеме, че отрицателният установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и евентуално предявеният иск за делба по чл.34 от ЗС са недопустими и поради това да прекрати производството по делото.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 04.08.2008 г. на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 247 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.