О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр.София, 03.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 562 за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. П., К. И. В. и М. И. К. срещу решение № 1* от 16.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в.гр.д. № 2* от 2007 г., поправено с решение № 284 от 10.03.2009 г. по същото дело, с което е отменено решение на Варненския районен съд, XXI състав по гр.д. № 3* от 2004 г. и вместо него е постановено ново решение за осъждане на касатора И. С. П. да предаде на М. Г. Г., Й. А. Д., А. Д. Д. и Ж. Д. Д. място с площ от 516,69 кв.м., находящо се в землището на гр. В., кв.”Г”, м.”Р”, представляващо реална част от имот № 345 с площ от 587,18 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на СО „Р”.
С. касаторите, горепосоченото решение било недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочи противоречие с трайната практика на ВКС и произнасянето по въпроси, които са от значение за точтното приложение на закона и за развитието на правото- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Въпросите, които се поставят са: 1. Допустим ли е иск за собственост за реална част от земеделски имот при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на ползувателя не е било оспорено по реда на пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ бр.97 от 1998 г. и 2. К. е приложимият закон при определяне на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ- дали съдът е следвало да приложи тълкувателната норма на пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която не поставя никакви формални изисквания за сградите по отношение на брой помещения, а само общо изискване те да са годни за сезонно ползване или е следвало да приложи чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за строителните правила и норми, който е бил в сила при приемането на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и който определял понятието „сезонна постройка”, като постройка в която има стая, кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентар. Като практика на ВКС, в противоречие с която е постановено решението, са посочени решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр.д. № 3* от 1960 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 761 от 03.08.2000 г. по гр.д. № 2* от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответниците по жалбата М. Г. Г., Й. А. Д., А. Д. Д. и Ж. Д. Д. оспорват жалбата като неоснователна и недопустима.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното:
1. Касационната жалба на К. И. В. и М. И. К. е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, тъй като тези лица не са страни по делото: с влязло в сила определение от 04.06.2008 г. производството по отношение на тях е прекратено, а с решение № 284 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Варненския окръжен съд е поправена очевидна фактическа грешка в основното решение- предмет на настоящата жалба по отношение на тези лица.
2. Касационната жалба на И. С. П. е недопустима и като такава не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като не са налице посочените от този касатор основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: Първият посочен от П. в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос /допустим ли е иск за собственост за реална част от земеделски имот при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на ползувателя не е било оспорено по реда на пар.4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ бр.97 от 1998 г./ въобще не е относим към предмета на настоящото дело, по което ищците не са оспорвали предоставянето на правото на ползване върху процесния имот на ответника /в исковата молба, а и впоследствие, ищците не са твърдяли, че правото на ползване върху имота е предоставено на ответника в нарушение на нормативни актове, чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт/, а са оспорили само наличието на предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на това право на ползване в право на собственост /поради липса на сграда в предоставения за ползване имот/.
Вторият посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос /кой е приложимият закон при определяне на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ- пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ или чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за строителните правила и норми /отм.// не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него има трайна практика на ВКС, че нормата на пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ е тълкувателна по своя характер и като такава има обратно действие.
Посочените от касатора решения на ВКС не касаят повдигнатите от касатора въпроси в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК: решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр.д. № 3* от 1960 г. на ВС, Първо г.о. касае предпоставките за уважаване на ревандикационен иск, а решение № 761 от 03.08.2000 г. по гр.д. № 2* от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о. касае недействителността на договор за продажба на земеделска земя, за която нямало влязло в сила решение на ПК и която не била индивидуализирана по местонахождение, граници и категория с влязъл в сила план. Поради това не може да се направи извод за противоречие на обжалваното решение с горепосочената практика на ВКС, като основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. И. В. и М. И. К. срещу решение № 1* от 16.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в.гр.д. № 2* от 2007 г., поправено с решение № 284 от 10.03.2009 г. по същото дело.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до В. и К.
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на И. С. П. срещу решение № 1* от 16.12.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в.гр.д. № 2* от 2007 г., поправено с решение № 284 от 10.03.2009 г. по същото дело.
Определението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.