О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр.София,29.06..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 758 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Я. Е. срещу решение № 530 от 23.12.2008 г. на Софийския градски съд, IV Д състав, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 26.08.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийския районен съд, 71 състав в обжалваната му част за отхвърляне на предявения иск за делба на следните движими вещи: 1. телевизор, марка „И”, 15 инчов с дистанционно управление, 2. видеомагнетофон „Г”, с дистанционно управление, записващо, 3. стайна антена, 4. видеоигра „Sega”, 5. тунер и дек усилвател, марка NEC, 6. руски грамофон, 7. тенджера, марка „Д”, 8. комплект съдове за готвене, марка „Д”, включващ три тенджери и тиган с тройно дъно, 9. комплект килими за спалня, цвят бордо- два килима с размери 1 м. на 2 м. и един с размери 1,5 м. на 2 м., 10. два пълни комплекта прибори за хранене от по шест прибора, включващи ножове, лъжици, вилици, прибори за десерт с позлатени дръжки, марка „Д” и 11. бежови табуретки с размери 50/50 см.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Съществените по делото въпроси, по които според касаторката се произнесъл въззивния съд, били два: 1. Чия собственост са вещи, служещи за упражняване на професия, когато и двамата съпрузи упражняват професия, за която тези вещи са необходими и 2. Д. при подписано споразумение по чл.101 от СК, за което е установено, че не урежда изцяло имуществените отношения между съпрузите, останалите между съпрузите неподелени вещи следва да се допуснат до делба. По този въпрос решението противоречало на съдебната практика /решение № 143 от 13.03.2002 г. по гр.д. № 788 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 203 от 04.04.2000 г. по гр.д. № 680 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о./ и произнасянето на ВКС било от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът Р. И. С. не взема становище по касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Първият от посочените в изложението към жалбата въпрос е затова, чия собственост са придобити по време на брака вещи, служещи за упражняване на професия, когато и двамата съпрузи упражняват професията, за която тези вещи са необходими. В случая този въпрос касае само една от движимите вещи, които касаторката е поискала да бъдат поделени по гр.д. № 1* от 2006 г.- професионалната микрофонна уредба „М”. По отношение на тази движима вещ обаче първоинстанционният съд не е постановил решение- в диспозитива на решението от 26.08.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. СРС е пропуснал да се произнесе по искането за делба на професионалната микрофонна уредба. Тоест, по отношение на тази вещ между страните не е формирана сила на пресъдено нещо. Фактът, че в мотивите на решението си въззивният съд е обсъждал въпроса, затова следва ли да се допусне до делба професионалната микрофонна уредба „М”, също не формира сила на пресъдено нещо по отношение на тази вещ, тъй като само диспозитивът, но не и мотивите на съдебното решение се ползват със сила на пресъдено нещо, а в случая диспозитивът на решението на въззивния съд е само за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Поради това поставеният от касаторката въпрос, касаещ тази движима вещ, е неотносим към конкретното дело, образувано по жалба срещу решение, в което няма произнасяне по отношение на тази вещ.
Вторият посочен от касаторката въпрос /дали при подписано споразумение по чл.101 от СК, за което е установено, че не урежда изцяло имуществените отношения между бившите съпрузи, останалите между съпрузите неподелени вещи следва да се допуснат до делба/ също не касае конкретното дело, тъй като с обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователен иска за делба на движимите вещи, не защото между бившите съпруги е било подписано споразумение по чл.101 от СК за уреждане на имуществените им отношения, а защото не е било доказано, че движимите вещи са придобити по време на брака на съделителите.
Тоест, в обжалваното решение няма произнасяне по материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС или които са от значение за точното прилагане на закона. Поради това, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 530 от 23.12.2008 г. на Софийския градски съд, IV Д състав, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 26.08.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийския районен съд, 71 състав в обжалваната му част за отхвърляне на предявения иск за делба на движими вещи, подробно описани в диспозитива на решението на СРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.