О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр.София,19.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1585 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. С. срещу решение № 139 от 20.07.2009 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 85 от 2009 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 567 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявения от К. С. С. срещу П. К. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху незастроено място с площ от 500 кв.м., представляващо част от имота, описан в нотариален акт № 139, том I по нот.д. № 237 от 1977 г., а понастоящем – реална част от парцели VI-84 и VIII-84 по регулационния план на кв. Ябълка, гр. Г., одобрен със заповед № 308 от 20.03.1978 г.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво решаван от съдилищата въпрос за възможността да бъде придобита по давност реална или идеална част от парцел. Като практика на съдилищата, на която обжалваното решение противоречало в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът сочи решение № 1* от 10.12.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответницата по касационната жалба П. К. П. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да мотивира допустимостта на касационното обжалване, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е посочил решение № 1* от 2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС. В това решение на ВКС е прието, че съгласно чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм./ владението върху реална част от парцел, осъществявано до влизане в сила на ЗТСУ през 1973 г., се счита за владение върху съответната идеална част от парцела. Разгледаният в това решение на ВКС материалноправен въпрос за правното значение на владението върху реална част от парцел, обаче, не е съществен за настоящото дело, по което основният мотив на въззивният съд, за да отхвърли предявения иск за собственост не е свързан с приложението на чл.181 от ЗТСУ /отм./- искът е отхвърлен, тъй като е прието, че имотът от 3 дка, в границите на който се намират и процесните 500 кв.м., е бил внесен от наследодателя на ищеца в ТКЗС и към настоящия момент правото му на собственост върху този имот все още не е възстановено по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред.
Мотивът на съда, касаещ невъзможността ищецът-касатор по настоящото дело да придобие по давност процесните 500 кв.м., също е бил свързан с това, че правото на собственост върху имота не е било възстановено по предвидения в ЗСПЗЗ ред- съдът е приел, че придобивна давност за процесните 500 кв.м. би могла да тече, едва след като те бъдат индивидуализирани като годен обект на правото на собственост с решение на Общинска служба „З” /сега Общинска служба „З”/.
М. на съда, че имотът не би могъл да бъде придобит по давност и поради съществуващите в чл.59 от ЗТСУ /отм./ и чл.200 от ЗТСУ забрани да се придобива по давност реална част от парцел, е само допълнителен и несъществен за крайния изход на спора.
Следва да се отбележи, че в обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл, а и не е следвало да се произнася по въпроса придобил ли е ищецът идеална част от горепосочените два парцела по давност, тъй като претенцията на ищеца не е била за идеална част, а за реална част от тези парцели и тъй като по делото не е доказано наличието на една от най-важните предпоставки на чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм./- липсват доказателства ищецът да е владял процесните реални части от парцели VI-84 и VIII-84 по регулационния план на кв. Ябълка, гр. Г., одобрен със заповед № 308 от 20.03.1978 г., през период повече от 10 години от преди влизане в сила на ЗТСУ /отм./.
С оглед на всичко гореизложено соченият от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.181 от ЗТСУ /отм./ /за възможността да бъде придобита по давност реална или идеална част от парцел/ е неотносим към настоящото дело. Поради това няма как да е налице противоречиво решаване на този въпрос в обжалваното решение и в други решения на съдилищата в страната. Само на това основание и тъй като в изложението към жалбата касаторът не е посочил друг материалноправен или процесуалноправен въпрос, жалбата не се следва да бъде допускана до касационно разглеждане.
С оглед изхода на делото касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 150 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на К. С. С. срещу решение № 139 от 20.07.2009 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 85 от 2009 г.
ОСЪЖДА К. С. С.- ЕГН ********** от гр. Г., кв. Ябълка да заплати на П. К. П. ЕГН ********** от гр. Г., пл.”Б” № 2- жил.блок, вх. Б, ет.2, ап.9 сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.