3
определение по гр.д.№ 1434 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
гр.София, 07.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1434 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. В. и В. К. С. срещу решение № 786 от 29.04.2009 г. на П. окръжен съд, 8-ми граждански състав, постановено по гр.д.№ 1779 от 2008 г., с което е поставено в сила решение № 228 от 20.11.2006 г. по гр.д.№ 544 от 2006 г. на П. районен съд, 6-ти граждански състав за допускане на делба.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с отменителното решение на ВКС по настоящото дело и с тълкувателни решения на ОСГК на ВКС и разрешени с това решение въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изведени от изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, тези въпроси са: 1. Дали въззивният съд, който разглежда делото след връщането му от ВКС по реда на чл.218з, ал.1 от ГПК /отм./, е длъжен да спази указанията, дадени в отменителното решение на ВКС и 2.Дали въззивният съд е длъжен да изложи в решението си мотиви по всички относими към спора факти и възражения на страните. Като задължителни решения, на които обжалваното решение противоречи се сочат отменителното решение на ВКС по настоящото дело, т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор от 03.08.2009 г. пълномощникът на ответниците по касационната жалба Д. Ф. К., П. Ф. К., Г. Ф. К., З. Т. А., А. П. К., З. А. К., К. П. К., М. С. П., В. П. П. и И. Н. П. оспорва жалбата като неоснователна и недопустима.
Останалите ответниците Й. А. Д., И. А. Д. и Е. И. Д. не вземат становище по жалбата
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение П.т окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на оставените в наследството на братя К., А., Ф. и Г. К.и земеделски имоти, като е приел, че завещанието от 07.07.1972 г., което Г. Т. К. е направил в полза на В. Л. В. и Н. Щ. В., е нищожно на основание чл.42, б.”б” от ЗН и като такова не е породило правни последици, тъй като оригиналът на това завещание е загубен, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва по безспорен начин, че завещанието е било написано и подписано лично от Г. К. и че то е съдържало означение на датата, на която е било съставено.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение, тъй като липсва противоречие между него и отменителното решение № 901 от 09.06.2008 г. на ВКС, Пето г.о. по гр.д.№ 4128 от 2007 г.: В решението на ВКС не е решен въпроса, дали завещанието от 07.07.1972 г. на Г. К. в полза на В. В. и Н. В. е действително, както неправилно считат жалбоподателите, а само са дадени указания на въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, да обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства относно авторството и действителността на завещанието от 07.07.1972 г. и въз основа на тези доказателства да реши дали съделителят И. В. /наследник на В. В. и Н. В./ е доказал правата си по това завещание.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по посочения в изложението процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд по чл.218з, ал.1, изр.посл. от ГПК /отм./ да спазва указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона: Действително, в мотивите на посочените от касатора Тълкувателни решения на ОСГК на ВКС е прието, че при новото разглеждане на делото след връщането му от ВКС, въззивният съд е длъжен да се съобрази с указанията, които са дадени в отменителното решение на ВКС. В обжалваното решение, обаче, е прието същото- въззивният съд се е съобразил с дадените от ВКС в отменителното му решение указания, които както бе посочено и по-горе, са били да се обсъдят събраните по делото писмени и гласни доказателства, касаещи действителността на завещанието от 07.07.19972 г., и въз основа на тези доказателства да се реши въпроса, дали съделителят И. В. е доказал правата си по това завещание.
Не е налице противоречие на обжалваното решение с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК по втория посочен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички относими към спора факти и възражения на страните: В горепосоченото ТР е прието, че мотивите на въззивният съд следва да отразяват решаващата, а не проверяващата дейност на съда. Въззивното решение е постановено в съответствие с това тълкувателно решение, тъй като в решението си съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, касаещи единствения според въпрос по делото- дали завещанието от 07.07.1972 г. е било написани и подписано от завещателя.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГК на ВКС, това основание е налице, когато за разрешаване на конкретния правен спор липсва правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна, поради което се налага тълкуването й, или когато поради промяна в законодателството или обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма. В конкретния случай не е налице нито една от горепосочените три хипотези: По посочените от касаторите в изложението им два процесуалноправни въпроса /дали въззивният съд, който разглежда делото след връщането му от ВКС по реда на чл.218з, ал.1 от ГПК /отм./, е длъжен да спази указанията, дадени в отменителното решение на ВКС и дали въззивният съд е длъжен да изложи в решението си мотиви по всички относими към спора факти и възражения на страните/ има постановена задължителна практика на ОСГК на ВКС /горепосочените две тълкувателни решения/, която не се налага да бъде променяна.
С оглед на гореизложеното, не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на П. окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на И. В. В. и В. К. С. срещу решение № 786 от 29.04.2009 г. на П. окръжен съд по гр.д.№ 1779 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.