ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 400
гр. София, 13.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1813 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. С. срещу решение № 722 от 27.05.2009 г. по гр. д. № 481/09 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация К. Ж. П. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3* от 05.12.2008 г. по гр. д. № 4870/04 г. на Районен съд гр. В..
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали е допустима делба тогава, когато част от имота е дарен и надареният не е с собственик. Формулиран е въпрос и дали дарението може да се противопостави на собственик тогава, когато прехвърлителната сделка е на отпаднало основание поради развален договор за строеж, както и дали е допустима делба на обект който не е изграден като самостоятелен. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение съдът е приел че страните са съсобственици на апартамент и на гараж. С договор от 06.09.1995 г. касаторът, като собственик на дворно място, отстъпил на ЕТ „Д” гр. В. правото на строеж, срещу обезщетение с 30 % от изградените обекти, включително и процесните апартамент и гараж. С договор от 03.02.1997 г. строителят, със съгласието на касатора отстъпил безвъзмездно на К. П. ? ид. ч. от правото на строеж на двата обекта. През 2001 г. договорът за отстъпено право на строеж бил развален. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че след сключване на договора за отстъпване право на строеж, собственик на правото бил строителя който имал право да го прехвърля на трети лица, за което собственикът на дворното място не било необходимо да дава съгласие. Затова договорът с ответницата по касация бил валидно сключен. Без значение за спора бил фактът, че договорът от 06.09.1995 г. бил развален, тъй като съгласно чл. 88 ал. 2 ЗЗД правата на приобретателя не се засягат, ако са придобити преди вписване на исковата молба. В случая ищцата придобила собствеността четири години преди вписването на исковата молба за развалянето на договора. С оглед разпоредбата на чл. 224 ГПК /отм./ съдът не е разгледал въпроса за валидността на договора за дарение, тъй като е решен с влязло в сила решение и искът на касатора за обявяване нищожността на сделката е отхвърлен.
В производството по чл. 288 ГПК ВКС селектира подадените жалби като преценява дали материалноправния или процесуалноправния въпрос е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият състав счита, че формулираните в изложението въпроси за валидността на договора за дарение нямат отношение към спора, те са разрешени с влязло в сила решение и не могат да бъдат пререшавани от съда. Затова тези въпроси не са основание за преценка относно допустимостта на касационното обжалване.
Относим към спора е само въпросът, дали е допустима делба на обект който не е изграден като самостоятелен. Както е прието във въззивното решение, според техническа експертиза строителството на сградата било на етап груб строеж, но с изграден покрив. Процесният апартамент на първи етаж бил без два прозореца поради вътрешни преустройства, без мазилка на балкона, циментови замазки, подови настилки, облицовка, боядисване, ел. инсталации и санитарен фаянс. Гаражът бил без една стена, и врата, без мазилка и инсталации. С изграждане на покрива находящите в него апартаменти и гаражи придобиват статут на самостоятелни обекти и е възникнала съсобственост. Фактът че гаражът не бил ограден не означавало не е самостоятелен обект. Затова съдът е допуснал делба на двата обекта. В цитираното от касатора решение № 263 от 26.02.1985 г. по гр. д. № 24/85 г. на ВС I ГО е прието че съсобственик, на когото другите съсобственици надлежно са учредили право на строеж, не придобива лична собственост върху построеното, ако то не представлява самостоятелен обект. Тъй като позовавайки се на техническата експертиза съдът приел че двата обекта са самостоятелни, въпросът за делбата не е решен по различен начин. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в решение № 64 от 31.01.1985 г. по гр. д. № 926/84 г. на ВС I ГО, че изградената в груб вид сграда е годен обект за делба. Що се отнася до решение № 80 от 15.01.1970 г. по гр. д. № 211/69 г. на ВС І ГО, то е неотносимо към спора, тъй като обект на делбата са построени в груб строеж апартамент и гараж, а не неосъществено право на строеж. Тъй като няма противоречие между въззивното решение и посочената съдебна практика, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 722 от 27.05.2009 г. по гр. д. № 481/09 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: