ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260
гр. София, 26.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1694 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “С” АД срещу решение № 63 от 20.05.2009 г. по гр. д. № 648/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответниците по касация Т. К. И., Р. А. Л., В. Д. М. и Е. А. Л. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 70 от 07.04.2008 г. по гр. д. № 211/05 г. на Районен съд гр. С.. П. е ново решение с което е осъдил “С” АД да предаде на Т. И. , Р. Л. , В. М. и Е. Л. владението на имот пл. № 1* като част от УПИ * в кв. 128 по плана на гр. С. с площ 935 кв. м. и е отменил нот. акт № 20/98 г. в частта за 935 кв. м. от УПИ *.
П. за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/09 г. от 19.02.2010 г., ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос за момента в който фактическият състав на възстановяване собствеността на отчужден имот се счита за завършен.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да осъди ответника да предаде владението на процесния имот въззивният съд е приел че имота, собственост на наследодателите на ищците бил отчужден, но мероприятието не било реализирано. С влезли в сила съдебни решения отчуждаването било отменено и имотът бил възстановен на наследниците. Ответникът бил регистриран като държавна фирма през 1991 г. С договор по чл. 32 ЗППДОП /отм./ през 1997 г. придобил от държавата само сглобяема сграда, като в капитала на дружеството не бил вписан терен, затова владеел без основание. Така постановеното решение не е противоречи на практиката на ВКС в решение № 811 от 17. 08.1993 г. по гр. д. № 1967/92 г. на ВС IV ГО според което реституцията не настъпва по силата на закона при възстановяване собствеността на отчуждени недвижими имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ, ЗС, а е необходимо решение за отмяна на отчуждаването от кмета на общината, с което се уважава искането за реституиране на отчуждения обект. Цитираната практика на административен съд не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При формулиране на това основание за допустимост на касационно обжалване законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища. Решенията по административни дела не са основание за допустимост, тъй като те не формират съдебна практика по гражданскоправен спор. По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 20.05.2009 г. по гр. д. № 648/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: