ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
гр. София, 02.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 2984 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
С решение № 649 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 734/07 г. Апелативен съд гр. П. е отменил решение № 1* от 05.06.2007 г. по гр. д. № 1786/06 г. на Окръжен съд гр. П. в частта, в която искът на В. А. Ц. срещу Министерство на отбраната с правно основание чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ е отхвърлен за разликата над 12 560.63 лв. до 14 568.19 лв. главница и за разликата над 4 712 лв. до 5 465.12 лв. Осъдил е Министерство на отбраната да заплати на В. Ц. още 2 007.56 лв. обезщетение по чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ и 753.12 лв. мораторна лихва. Обезсилил е като недопустимо първоинстанционното решение в частта, в която евентуалният иск срещу ВМА – МБАЛ гр. П. е отхвърлен. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от В. Ц. в частта, в която съдът е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до предявените размери за заплащане до предявения размер на исковете му за обезщетение по чл. 237 ал. 1 ЗОВС и за мораторна лихва.
Постъпила е касационна жалба и от Министерството на отбраната в частта, в която съдът е потвърдил първоинстанционното решение за присъдени обезщетения по чл. 254 ал. 1 т. 1 и 2 ЗОВС, за неползуван отпуск за хронично заболяване и за мораторна лихва. Решението се обжалва и в частта, в която въззивният съд е уважил исковете по чл. 237 ал. 1 със съответната мораторна лихва.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът В. Ц. сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за размера на обезщетението което следва да се присъди тогава, когато има предходно получено обезщетение. Касаторът сочи като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК Министерството на отбраната излага доводи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за размера на присъдените обезщетения и за присъждане на обезщетение за отпуск по болест за период, преди касаторът да бъде възстановен на работа. Според касатора, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата
Въпросите, поставени в жалбите са съществени, тъй като имат значение за крайното решение.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на касатора ищец. Същественият въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ, а оттук и да е от значение за развитието на правото, още повече че по въпроса за присъждане на обезщетения има публикувана съдебна практика.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика. За да уважи частично исковете за заплащане на обезщетения въззивният съд е приел, че на касатора се дължи еднократно обезщетение по чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ. Тъй като през 1997 г. ищецът бил уволнен и получил обезщетение, при повторното уволнение през 2003 г. законосъобразно било приспаднато полученото предходно обезщетение. За размера на иска се позовал на изчисления в счетоводна експертиза. За да остави в сила решението в останалата му обжалвана част съдът е приел, че заповедта с която е прекратено служебното правоотношение е отменена като незаконосъобразна и ищецът е възстановен на служба, затова се счита че правоотношението не е прекратявано и исковете за обезщетения не са погасени по давност. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС в решение № 1* от 15.01.2003 г. по гр. д. № 2247/2001 г. на ВКС III ГО. В него съдът е приел, че ЗОВСРБ от 1995 г., се прилага само за заварените или възникнали при действието му правоотношения с кадрови военнослужещи. Противоречие между двете решения няма, тъй като съдът е отчел действуващия към момента на уволнение на ищеца закон. В решение № 884 от 02.05.2006 г. по гр. д. № 2587/03 г. ВКС ІІІ ГО е приел, че за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работа, макар да се признава за трудов стаж, не възниква право на платен годишен отпуск и не се дължи обезщетение за неползуван платен годишен отпуск. Присъденото от въззивния съд обезщетение касае период за отпуск по болест преди уволнението, а не е за периода между уволнението и възстановяването на работа, затова приетото в решението на въззивния съд не му противоречи. Що се отнася до решения от 02.10.2006 г. по гр. д. № 3348/05 г. на СГС и № 119 от 28.04.2005 г. по гр. д. № 1762/05 г. на ПОС, тъй като няма данни да са влезли в сила, същите не са основание за преценка на допустимост на касационното обжалване. По изложените съображения касационната жалба на Министерство на отбраната също не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 649 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 734/07 г. на Апелативен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: