ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1321
гр. София, 30.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1328 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Я. Г. срещу решение № І* от 16.03.2009 г. по гр. д. № 688/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Г. Г. К. – К. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 71 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 54/08 г. Районен съд гр. Ц. е осъдил Г. Г. да премахне оградата между неговия имот УПИ *Х-95 и собствения на Г. К. – К. имот УПИ Х-87 в кв. 9 по плана на гр. А., както и да и предаде владението на завладяната от него част с площ 9 кв. м. Отхвърлил е иска в останалата му част за предаване на владението за разликата до 20 кв. м. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима. С разпореждане № 212от 15.05.2009 г. въззивният съд е оставил касационната жалба без движение, като е указал на касатора да посочи обжалваем интерес. С молба от 19.06.2009 г. касаторът е представил експертна оценка от която е видно че пазарната оценка на 25 кв. м. е 3 500 лв. Възражението на ответника по касация, че жалбата е недопустима тъй като цената на иска е под 1 000 лв., е неоснователно. С оглед динамиката на цените на недвижимите имоти, данъчната оценка не е единствения критерий за определяне цената на иска и обжалваемия интерес. Още повече, че в случая освен иск за собственост е предявен и иск по чл. 109 ЗС който не попада в хипотезата на чл. 280 ал. 2 ГПК и е допустим, като в същото време той е обусловен от иска за собственост и затова двата иска следва да бъдат разгледани съвместно.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи че съдът се произнесъл по материалноправен въпрос кой е собственик на процесното дворно място и къде трябва да бъде преместена оградата. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора правни доводи и твърдения. Затова е необходимо в изложението касаторът да формулира значим правен въпрос от значение за делото който се извежда от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В изложението следва да се обоснове и наличие на едно или повече основания за допустимост, като подкрепи твърденията си със съдебна практика.
В случая касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос който е от значение за изхода на конкретното дело. Няма и основание да се приеме че има основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да потвърди първоинстанционното решение съдът е приел, че 9 кв. м. от имота на ищцата е зает от ответника без основание. С техническа експертиза било установено че имотната и регулационна линия между двата парцела се припокрива, с изключение на частта от улицата към дъното на парцела, като площта от 9 кв. м. била присъединена към имота на касатора. С влязло в сила решение № 159 от 23.11.2001 г. по гр. д. № 21/00 г. е установено по отношение на касатора, че Г. К. – К. е собственик на парцел **** по плана на града от 1984 г., както и че има грешка в кадастралната основа по неодобрения през 2000 г. план, с който била отстранена несъществуваща грешка в кадастралната основа изразяваща се в преместване на имотната граница с 20 кв. м. Въз основа на това решение била отменена заповедта на кмета от 2000 г. с която изменението на плана е одобрено. Посоченото от касатора решение № 602 от 02.07.2007 г. по гр. д. № 706/2006 г. на ВКС IVА ГО е неотносимо към спора, тъй като разглежда различна хипотеза. Според него, влезлият в сила дворищнорегулационен план при действието на ЗТСУ има пряко вещноправно действие само доколкото регулацията е приложена. В разглеждания случай няма основание да се приеме че има влязла в сила регулация, тъй като заповедта на кмета от 2000 г. за промяна на регулацията е отменена. По отношение на иска по чл. 109 ЗС в жалбата не са наведени доводи за допустимост, поради което и в тази част няма основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 16.03.2009 г. по гр. д. № 688/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: