ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 442
гр. София, 21.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1949 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Б” Е. гр. П. срещу решение № 285 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 2091/07 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация М. Г. Б., Е. Д. В., С. Н. Б. В. И. Б. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 22 от 30.03.2007 г. по гр. д. № 2208/05 г. на Районен съд гр. П., с което искът на касатора за собственост е отхвърлен.
За да постанови решението си въззивният съд е приел че ответниците са възстановени собственици на одържавен по реда на ЗВСОНИ недвижим имот. С протокол от 19.05.1993 г. касаторът предал на ответниците одържавения имот, в който се намирали и три сгради, построени след одържавяване на имота от него. Съдът приел с оглед възражението на ответниците, че от предаване на имота до предявяване на иска придобил сградите въз основа на давностно владение. Касаторът в продължение на 12 години не предприел действия с които да заяви правата си върху сградите, затова искът му за собственост бил неоснователен. Изразил е и друго основание сочещо на неоснователност на иска. Тази част от имота, на която се намират процесните постройки не е била одържавявана. Одържавяването касае другата ? ид. ч. от имота, затова касаторът не е могъл да придобие собствеността на сградите и по приращение. Неоснователен бил и искът по чл. 57 ЗЗД, тъй като вещите не подлежат на връщане.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението са формулирани материалноправни въпроси дали построените след одържавяването на имот сгради подлежат на реституция или остават в собственост на държавните или общински дружества, изисква ли се държавна фирма да има учредено право на строеж върху държавна земя за да се приеме че построеното е законен строеж, и дали е необходимо ответниците да доказват придобивна давност, или само могат да заявят възражението си пред съда. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Според т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 1705.1995 г., ОСГК на ВС, възстановява се правото на собственост върху имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ и при промяна на предназначението им. Не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Съдът е съобразил тълкувателното решение, но е приел с оглед на доказаните факти, че построените след одържавяването три сгради са придобити от ответниците въз основа на давностно владение след 19.05.1993 г.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Според решение № 22 от 02.02.2003 г. по гр. д. № 2887/2001 г. на ВКС IV ГО, построените след одържавяването на недвижим имот до 25.02.1992 г. сгради не подлежат на реституция или премахване, защото остават собственост на държавата или на общините. За тези сгради не се изисква изрично учредено право на строеж, за да се приемат че са законни. Въззивното решение не противоречи на цитираното решение, тъй като съдът е приел че процесните три сгради са придобити по давност от ответниците и не е необходимо да се разглежда въпроса за законността на строежа. Няма противоречие и с решение № 110 от 09.02.2009 г. по гр. д. № 460/2008 г. на ВКС І ГО, според което дали установената фактическа власт върху процесния имот от ответниците е владение или държание е въпрос по същество по иска по чл. 108 от ЗС и конкретно по направеното възражение за придобивна давност от ответниците. Съдът е преценил фактите по конкретното дело и е изложил съображения по фактическия въпрос за наличие на придобивна давност от ответниците по отношение на касатора, затова не е приел нещо различно от решението на ВКС. Няма различие в тълкуването и прилагането на чл. 79 ЗС. Въззивният съд е съобразил цитираната норма и е приел с оглед фактите по делото, че ответниците са придобили имота по давност. Затова доводите му не противоречат на решение № 734 от 12.06.2006 г. по гр. д. № 1526/2005 г. на ВКС IV ГО, според което с осъществяване на условията по чл. 79 ал. 1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението с която се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпадат с преценката на касатора, не е основание за допускане на касационно обжалване. Що се отнася до решение № 18 от 23.04.2007 г. по гр. д. № 2367/05 г. на ВКС ІV ГО, то както е посочено и в изложението касае съседен имот. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното решение, не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без касаторът до обоснове тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и за развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Затова не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по формулираните съществени за спора въпроси не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. Освен това, по предмета на спора има публикувана съдебна практика и в нея няма различие относно тълкуването на правните норми.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 2091/07 г. на Окръжен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: