ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1275
гр. София, 16.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1124 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Й. М., В. Й. И. – С. , Е. Г. В. и Й. Е. Г. срещу решение от 20.03.2009 г. по гр. д. № 3447/06 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация С. о. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 15.07.2001 г. по гр. д. № 383/00 г. на Софийски районен съд в частта, в която искът за собственост на Е. В. и Й. В. срещу С. о. е отхвърлен. Отменил е решението в частта, в която искът за собственост на И. М. и В. И. – С. е уважен. Постановил е ново решение в отменената част, като е отхвърлил предявения от тях срещу С. о. иск за собственост.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за осъществения инцидентен контрол за законосъобразност на решението постановено от ПК. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правата си на възстановени собственици върху процесния имот. В административното производство ответникът СО не е участвувал, поради което съдът дължи произнасяне дали са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността. Не било доказано, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на страните е бил собственик на земеделската земя. Намиращата се в преписката на ПК опис – декларация без дата на полските имоти не била достатъчно доказателство за правото му на собственост. Нямало идентичност между заявената земя, тази описана в опис-декларацията и възстановената. Имало данни и че процесният имот е бил собственост на трети лица, от които бил отчужден. Освен това, касаторите не са отстранили и порока посочен в отменителното решение на ВКС – липсата на скица по чл. 18ж ППЗСПЗЗ.
Анализът на приложената към изложението съдебна практика не води до извод, че въззивното решение и противоречи. Според решение № 121 от 20.07.2001 г. по гр. д. № 1316/2000 г. на ВКС IV ГО, решенията на ПК имат конститутивно и вещно правно действие и легитимират лицата като собственици на земеделските земи, за които се отнасят в отношенията им с трети лица. В решение № 122 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 2436/04 г. на ВКС IV ГО е прието, че в производството по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението че наследодателя им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако самият той не заявява такива права към същия момент. Както е прието в решение № 952 от 20.09.2007 г. по гр. д. № 999/06 г. на ВКС ІІІ ГО, индивидуалният административен акт, дори и потвърден от съда, е непротивопоставим на трети лица които не са участвували в производството по постановяването и обжалването му. Фактите, доказани в отделните производства, не водят до извод за противоречива съдебна практика. Съдът е съобразил посочената съдебна практика, както и указанията на ВКС в отменителното решение, но с оглед доказателствата е приел претенциите за неоснователни. Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
Касаторът поддържа и доводи че въпросът за инцидентно произнасяне по законосъобразността на административен акт е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доводът е неоснователен, тъй като поставеният въпрос е решен с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/05 г. на ВКС ОСГК. В т. 4 на решението изрично е прието, че косвеният съдебен контрол върху административен акт е допустим в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.03.2009 г. по гр. д. № 3447/06 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: