ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300
гр. София,12.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1721 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Я. Г. срещу решение № 120 от 23.07.2009 г. по гр. д. № 284/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответниците по касация не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 13 от 09.03.2009 г. по гр. д. № 219/97 г. на Районен съд гр. П. в частта, в което съдът е приел за установено по отношение на Х. Г. и О. гр. П., че Държавата, е собственик по давност на УПИ * – 3030 с площ 1 496 кв. м. и УПИ * с площ 704 кв. м. в кв. 215 по плана на П. и е върнал делото в тази част за ново разглеждане. Оставил е в сила решението в частта, в която насрещният иск на Х. Г. за собственост е отхвърлен. За да обезсили решението въззивният съд е приел че е разгледан иск на непредявено основание и при неуточнена искова молба. По насрещния иск на касатора за собственост на ? ид. ч. от имота придобит чрез замяна съдът приел, че решението на ОСЗ, с което имотът е възстановен на общината е нищожно. Съставът на комисията се определял от нормата на чл. 60 ал. 3 ЗСПЗЗ в редакцията с ДВ бр. 34/92 г. Решението било подписано от членове, които не били назначени от министъра на з. на щат в ОСЗ, затова реституцията не настъпила, а имотът освен това бил публична държавна, а не частна общинска собственост.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/09 г. от 19.02.2010 г., ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос за допустимостта на иск за собственост от страна на държавата за земеделска земя която не била заявена от нея за възстановяване, дали е нищожно решение на ОСЗ което не е подписано от лицата включени в състава на комисията и за значението на вписването по чл. 113 ЗС по отношение придобиване на собствеността.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По въпроса за допустимостта на иск за собственост от държавата на земеделска земя, която не била заявена за възстановяване, съдът не е постановил решение в противоречие с приетото с ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС ОСГК, тъй като държавата не е сред посочените в чл. 10 ЗСПЗЗ субекти, които трябва да предявят искове за възстановяване собствеността на земеделски земи по чл. 11 ЗСПЗЗ.
По въпроса за нищожността на решението на ОСЗ което не е подписано от лицата включени в състава на комисията касаторът сочи основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Посочената практика на административен съд не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При формулиране на това основание за допустимост на касационно обжалване законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища. Решения на съдилищата по дела от друг характер, освен гражданските, не са основание за допускане до касационно обжалване, с оглед изискването на ГПК за разрешение дадено от въззивния съд, но в противоречие с практиката по гражданскоправен спор. Няма основание за допустимост на касационното обжалване по този въпрос и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. Поддържаното от жалбоподателя основание по същество представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновава такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разрешеният от съда конкретен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а за конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По формулирания въпрос за значението на вписването по чл. 113 ЗС по отношение придобиване на собствеността касаторът сочи основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В приложеното решение № 1* от 14.11.2006 г. по гр. д. № 1072/2005 г. на ВКС IV-Б ГО е прието, че при извършени с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки при спор за собственост, решаващо обстоятелство е вписването на исковите молби и на останалите актове, които подлежат на вписване. Правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове се противопоставят на третите лица. Тъй като в случая няма няколко отчуждителни сделки, сочената практика е неотносима към спора.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 23.07.2009 г. по гр. д. № 284/09 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: