ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440
гр. София, 21.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1867 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Х” ЕООД гр. К. срещу решение № 226 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 237/09 г. на Окръжен съд гр. С.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответниците по касация и трето лице помагач “Б” ООД гр. С. оспорват жалбата.
Ответникът по касация О. гр. К. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 14 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 480/07 г. на Районен съд гр. К.. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му от касатора част въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Л. Г. С влязло в сила решение е прието, че са налице предпоставките на ЗВСОНИ и касаторът е осъден да предаде собствеността на дворно място от 3.591 дка в гр. К., имот пл. № 566 в кв. 238, заедно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда “модерна баня” застроена на площ 448.5 кв. м. и паянтова едноетажна сграда застроена на 75 кв. м. Въз основа на решението ищците се снабдили с констативен нот. акт за собственост №/04 г., като в акта са включени и други нежилищни обекти – навес и работилница. О. гр. К. съставила през 1992 г. АОС за фризьорски салон и клуб към баня на два етажа, масивни, построени през 1979 г. с площ 32 кв. м. и за дървена барака с площ 260 кв. м. на един етаж, построена през 1974 г. Двата обекта били предоставени за оперативно управление на “Х” ЕООД. След влизане в сила на решението по гр. д. № 1235/98 г. през 2005 г. били съставени нови АОС – за обособена част от фризьорски салон и клуб и за самостоятелна комбинирана сграда с площ 260 кв. м., едноетажна сглобяема конструкция – ателие за услуги. С оглед заключението на техническата експертиза съдът приел, че процесните обекти са построени след одържавяване на имота. Те обаче не са самостоятелни обекти, а са приращение към земята. Неоснователно било твърдението че са главни вещи и земята е принадлежност към сградите. Дървените бараки били преместваеми съоръжения и не били самостоятелен обект на собственост, а следвали статута на земята. Касаторът не придобил обектите по давност, тъй като съгласно чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ давност тече след 21.11.1997 г., а по време на висящността на спора за собственост от 1998 г. до влизане в сила решението на ВКС на 22.04.2003 г. давност не е текла. Настоящият иск бил предявен на 14.03.2007 г. преди изтичане на 10 г. давностен срок.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК анализирайки изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК настоящият състав приема, че в него е формулиран въпрос за критериите според които една сграда може да се определи като главна вещ, а дворното място е принадлежност към нея, или сградата е приращение на терена, както и дали дървена барака е строеж по смисъла на § 5 т. 38 ЗУТ или е временна преместваема сграда. Изложени са доводи за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не противоречи на приетото в ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/94 г. ОСГК ВС. Според решението, когато е одържавен незастроен имот, който след това е застроен, следва да се имат предвид разпоредбите на ЗС определящи отношението между постройката и земята, върху която тя е изградена. В решението си въззивният съд е съобразил нормите записани в ЗС, поради което няма основание да се допусне касационно обжалване на посоченото основание.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В решение № 313 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 4877/2007 г. на ВКС III ГО е прието, че ако надстрояването или пристрояването, макар да увеличава размера на заварените сгради, няма самостоятелен статут, то представлява приращение към последните и ще бъдат реституирани заедно с тях. Ако те имат такъв статут, не подлежат на възстановяване в лицето на собственика на имота. Съдът е съобразил фактите в делото и е приел, че фризьорският салон е свързан с основната постройка, затова не е самостоятелен обект. Решение № 3* от 23.12.1981 г. по гр. д. № 3018/81 г. І ГО, според което е допустима делба на земята отделно от сградата която е построена върху земята и на сградата отделно от земята върху която е построена сградата няма отношение към формулираните въпроси. Практиката на административния съд в решение № 8* от 18.06.2009 г. по адм. д. № 3942/09 г. на ВАС не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При формулиране на тези основания за допустимост на касационно обжалване законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища. Решенията по административни дела не са основание за допустимост, тъй като те не формират съдебна практика по гражданскоправен спор.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без касаторът до обоснове тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и за развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Затова не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото в ЗУТ законодателят е дал определения на понятията които касаторът иска настоящият състав да тълкува.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допусне до касационно обжалване.
Ответниците по касация физически лица претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 600 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 237/09 г. на Окръжен съд гр. С..
ОСЪЖДА “Х” ЕООД да заплати на М. С. С., Т. И. С., М. К. М., М. С. Н. , С. И. С., Б. С. Б., С. Д. П., Д. Д. П., Ц. П. Ц., М. З. Д., В. И. С. и М. Л. Р. общо 600 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: