ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
гр. София, 11.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1531 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Н. И. срещу решение № 1* от 11.06.2009 г. по гр. д. № 949/09 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация “А” Е. гр. П. оспорва жалбата.
Ответниците по касация С. А. Б., М. Т. Б. и третите лица помагачи не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 93 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 2483/07 г. на Районен съд гр. П.. П. е ново решение, с което е отхвърлил предявения от А. И. срещу “А” Е. иск за собственост на ? ид. ч. от имот № 0* с площ 2.750 кв. м. в гр. П., м. “Ю”, тъй като ищецът не доказал че е собственик на претендираната от него ? ид. ч. Въззивният съд приел за установено, че през 1993 г. на А. И. била възстановена собствеността на овощна градина от 3.759 дка. През 1997 г. той дарил на ищеца ? ид. ч. от овощна градина с площ 3.759 дка. На 01.08.2000 г. върху ? ид. ч. от овощната градина била наложена възбрана от съдия – изпълнител. През 2001 г. Ангел И. дарил ? ид. ч. от овощна градина с площ 5.499 дка, част от имот № 0* на дъщеря си М. И. През 2002 г. ОСЗ обособила два нови имота с площ от по 2 750 кв. м., но делба не била извършена. А. И. и М. И. продали имот № 0* през същата година на третите лица помагачи. С постановление на съдия изпълнител от 22.01.2004 г., след извършена публична продан, ? ид. ч. от овощна градина с площ 3.759 дка, част от имот № 0* била възложена на С. Б. През 2006 г. С. и М. Б. дарили 79.5/2 750 ид.ч. и продали 1800/2 750 ид. ч. от имот № 0* на ответника. Съдът е изложил съображения, че всички разпоредителни действия с имота от възстановения собственик след налагане на възбраната са относително недействителни и не пораждат правни последици. От друга страна, С. и М. Б. придобили ? ид. ч. от имота на годно правно основание. Разпореждането от тяхна страна с имота било законосъобразно, тъй като върху придобитата от тях ? ид. ч. не е имало наложена възбрана.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/09 г. от 19.02.2010 г., ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос за валидността на сделка извършена от лице което не е собственик на продаваемия имот. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./ по същия правен въпрос. Обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по формулирания съществен въпрос. Според решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр. д. № 381/01 г. на ВКС IV ГО, допустим е иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, щом като страната има правен интерес от това. Собственикът на недвижим имот, предмет на нищожната сделка, има правен интерес от иска по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ срещу “купувачите” по първата прехвърлителна сделка и не е задължен да предявява иск за ревандикация на имота срещу последващите приобретатели. В разглеждания казус съдът е преценил фактите по делото и е приел че прехвърлителните сделки не са нищожни, след като продавачите са придобили собствеността по правомерен начин – след възлагане от съдия-изпълнител. Решение № 1* от 10.07.2000 г. по гр. д. № 248/00 г. на ВКС ІV ГО което разглежда въпроса за собственост на имот, при учредено право на ползуване по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносимо към спора. Касаторът твърди също така, че има основание за допустимост на касационно обжалване, тъй като първоинстанционното и въззивното решения по делото си противоречат. Противоречието между решенията на съдилищата по конкретното дело не е основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Първоинстанционното решение, независимо от това дали е потвърдено или отменено от въззивния съд, не съществува като самостоятелен съдебен акт, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика. На касационно обжалване подлежи само въззивното решение.
По изложените съображения няма основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 11.06.2009 г. по гр. д. № 949/09 г. на Окръжен съд гр. П.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: