ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295
гр. София, 10.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 414 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Ц. Г. срещу решение № 1* от 12.12.2008 г. по гр. д. № 444/08 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Н. Т. Н. оспорва жалбата. Ответникът по касация М. П. Н. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 75 от 23.04.2008 г. по гр. д. № 331/07 г. Районен съд гр. М. е отхвърлил предявения от Г. Г. срещу М. Н. и Н. Н. иск за собственост на 100 кв. м. от парцел ****, както и насрещния иск на М. и Н. Н. за собственост на 30 кв. м. от парцел **** в кв. 17 по плана на с. К.. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран съществен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл и който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. С оглед съдържанието на изложеното следва да се приеме, че същественият въпрос е за необходимите елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС които трябва да бъдат доказани, за да бъде уважен иск за собственост. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да остави в сила решението в частта, в която искът на касаторите е отхвърлен въззивният съд е взел предвид факта, че двата парцела са образувани от един имот през 1987 г., като регулацията била приложена. Позовал се е на технически експертизи според които между регулационния план и издадената скица имало разлика, тъй като цифровите данни не съответствували на графичното им представяне. Ответниците според вещото лице не владеели спорните 100 кв. м., а и площта на парцела била с по-малка от записаната. Имало минимално изместване на оградата в центъра спрямо отразената в плана, но крайните точки съвпадали. При кадастралното заснемане през 2000 г. изградената ограда била грешно заснета, т. е. имало грешка в кадастъра която следвало да бъде отстранена по реда на ЗКИР, а не в производството по чл. 108 ЗС.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване за решаване на формулирания въпрос в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Част от посочената съдебна практика е неотносима към спора за собственост на част от парцела на ответниците към настоящия момент. Решения № 102 от 05.09.1958 г. по гр. д. № 74/58 г. на ОСГК и № 75 от 15.08.1988 г. по гр. д. № 26/88 г. на ОСГК разглеждат спорове за определяне на граници между два съседни имота, какъвто иск няма предявен. Решение № 1* от 08.07.2002 г. по гр. д. № 1325/2001 г., на ВКС IV ГО също е неотносимо към спора, тъй като в него съдът е разгледал въпрос за наличие на правен интерес като предпоставка за предявен иск по чл. 97 ГПК /отм./. Единствено решение № 267 от 19.02.2003 г. по гр. д. № 1325/2002 г. на ВКС IV ГО има отношение към спорния въпрос за собственост. В решението е прието, че основателността на иска по чл. 108 ЗС се определя от кумулативното наличие на трите предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, ответниците да са в нейно владение или държане и тази фактическа власт да се осъществява без правно основание. Предпоставките на чл. 108 ЗС са били обсъдени от въззивния съд, но той е приел с оглед на доказаните в производството факти, че не са налице, затова няма противоречие между двете решения.
В изложението се посочва и противоречиво решаване на съществен процесуалноправен въпрос. Въпросът не е мотивиран, а само е цитирана нормата на 175 ал. 3 ГПК /отм./ и е посочена съдебна практика. Цитираното ППВС № 5/79 г. е неотносимо към спора, тъй като разглежда действията на съда и на вещите лица при изготвяне на експертиза в особено исково производство – за поставяне под запрещение. В решения № 620 от 12.01.1991 г. по гр. д. № 722/91 г. на ВКС ІІІ ГО и № 932 от 25.09.1991 г. по гр. д. № 699/91 г. на ВКС І ГО е прието, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го прецени заедно с другите доказателства. Въззивното решение не противоречи на тази съдебна практика, а напротив, е съобразено с нея. Съдът е възложил на вещо лице да изследва кадастралните планове и регулацията на имотите, като заключението е преценено с оглед всички събрани доказателства, затова няма основание за допускане на касационно обжалване и на това основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед изхода на спора, касаторът дължи заплащане на направените за настоящото производство разноски в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 12.12.2008 г. по гр. д. № 444/08 г. на Окръжен съд гр. В..
ОСЪЖДА Г. Ц. Г. да заплати на Н. Т. Н. 100 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: