ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№254
гр. София, 03.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 372 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. к. ”Н” /в ликвидация/ с. Л. срещу решение № 672 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 757/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касация О. с. Л. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 759 от 23.07.2008 г. по гр. д. № 2685/07 г. на Районен съд гр. П.. П. е за установено по отношение на ЗК “Н” /в ликвидация/, че О. с. Л. е собственик на три микроязовира в землището на с. Л. и един микроязовир в землището на с. Б., без съдържащите се в тях води. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която установителния иск за собственост на водите в микроязовирите е отхвърлен. За да уважи иска въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на микроязовирите с актове за публична общинска собственост, съставени на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС и чл. 19 ал. 1 т. 4 б. “в” от Закона за водите. Ответникът не доказал че е собственик на микроязовирите, тъй като ги купил от несобственик. ТКЗС не е било техен собственик, а съгласно Закон за водите /отм./, такъв е била държавата. По тази причина ЗК не е могла да придобие микроязовирите по давност. Изложил е и съображения, че в случая не се касае за изключението предвидено в чл. 19 ал. 1 т. 4 б. “в” ЗВ, тъй като не се касае за имущество включено в търговско дружество или сдружение за напояване. Вписването на микроязовирите в активите на кооперацията било извършено въз основа на договорите за закупуването им.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществения материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали процесните микроязовири са имущество, за което нормата на чл. 19 т. 4 б. “в” от Закон за водите е предвидила изключение. Касаторът сочи като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същественият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. ВКС счита, че по формулирания съществен спорен въпрос няма съдебна практика, поради което касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 672 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 757/08 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на З. к. ”Н” /в ликвидация/ с. Л. в едноседмичен срок да внесе 1 272.11 лв. държавна такса по сметка на ВКС, съгласно чл. 18 ал. 2 т. 2 вр. с чл. 2 от Т. за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК, обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: