ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. София, 12.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1492 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. И. и И. Т. И. срещу решение № 234 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 1236/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. К. считат че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация И. К. М. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3* от 11.07.2005 г., допълнено с решение № 1* от 26.04.2006 г., по гр. д. № 619/04 г. на Районен съд гр. Б..
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправни въпроси по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение са дали е валидно решение на ОСЗ тогава, когато за имота имало предоставено право на ползуване по §4 и то е трансформирано в право на собственост, дали е добросъвестен владелец този, който е закупил имот с правна сделка и кога се прекъсва давността. Формулиран е и съществен процесуалноправен въпрос за това, дали съдът е задължен да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решението на ОСЗ и на кого е тежестта на доказване законосъобразността. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че наследодателят на ищците К е била собственик на земеделска земя /нива и лозе/ от 5 дка в м. „Р”. С решение на ОСЗ от 19.01.1998 г. правото им на собственост върху 1.92 дка било възстановено в стари реални граници. Решението било законосъобразно. Тъй като попадало в регулация, било придружено от удостоверение и скица по чл. 13 ал. 4 ППЗСПЗЗ. Ответниците владеели 540 кв. м. от реституирания имот без правно основание. Те купили имота през 1995 от Г. М. и съпругата му, които имали нот. акт от 1995 г. издаден на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът предоставен за ползуване на Г. М. не се намирал в границите на възстановения имот. Съдът е приел за неоснователно и твърдението на И. И. , съпруг на В. И. , че е придобил имота по давност, тъй като през 2001 г. имотът бил иззет от тях, а му било известно че владението му се оспорва.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочените по горе въпроси. Решение № 17 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 5210/2007 г., на ВКС І ГО е неотносимо към спора, тъй като касае възстановяване на собственост по § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ вр. с § 1в ал. 3 от ПЗР на ЗПСЗЗ, докато в случая има изкупуване по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма противоречие между въззивното решение с приетото в решение № 917 от 8.12.2008 г. по гр. д. № 3284/2007 г. на ВКС ГК І ГО. В него е записано, че когато реституцията се осъществява по реда на ЗСПЗЗ, при спор за собственост лицата, в чиято полза е издаден административният акт, следва да докажат наличието на предпоставките за настъпване на реституционния ефект, при което по реда на косвения съдебен контрол съдът, разглеждащ спора за собственост, е компетентен да преценява материалната законосъобразност на реституционния акт. Съдът е съобразил тази практика, като е изложил съображения, че реституционната процедура е проведена законосъобразно. Според решение № 1* от 19.07.2002 г. по гр. д. № 1208/2001 г. на ВКС IV ГО, продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна и владението на купувача по такава сделка е добросъвестно като е могъл да придобие недвижимия имот на основание петгодишно давностно владение, считано от датата на извършената сделка. Цитираното решение е неотносимо към процесния спор който касае реституиран земеделски имот. По отношение на такива имоти се прилагат специалните норми на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ, включително и за началото на придобивната давност, а не общите норми на ЗС. Съобразена е и практиката изразена в решение № 1049/08 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 5016/2007 г. на ВКС V ГО по отношение нормата на чл. 79 ал. 1 ЗС. Съдът е изложил доводи, че касаторът И. И. не е могъл да придобие имота по давност, тъй като през 2001 г. е бил страна в административно производство касаещо изземването му от него и съпругата му, т. е. владението му не е било непрекъснато и необезпокоявано.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 100 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 1236/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
ОСЪЖДА В. С. И. и И. Т. И. да заплатят на И. К. М. 100 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: