ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. София, 16.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1420 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. Н. Я. срещу решение № І* от 07.05.2009 г. по гр. д. № 24/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. Н. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 2* от 04.09.2006 г. по гр. д. № 2429/06 г. Районен съд гр. Б. е допуснал извършването на съдебна делба между Я на апартамент в гр. Б., останал в наследство от техните родители, при квоти от по ? ид. ч. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за делба.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде точна квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да извърши преценка на всички доказателствата по делото съгласно чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ и по материалноправен въпрос за възможността имот да бъде придобит от един от съсобствениците му по давност. Сочи се основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г., ОСГК на ВКС касае правомощията на ВКС при повторно касационно обжалване на въззивно решение и няма отношение към формулираните съществени въпроси.
По смисъла на чл. 281 ал. 1 т. 2 ГПК същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. С обжалваното решение въззивният съд е приел че през 1988 г. майката на страните придобила от тях чрез дарение частите им в процесния апартамент, след което през 1990 г. продала имота на дъщеря си М. срещу издръжка и гледане. Договорът от 1988 г. бил нищожен, тъй като не бил подписан от майката В. Договорът от 1990 г. също бил нищожен, тъй като не бил подписан от нотариус, въпреки че бил класиран. Съдът приел че към момента на смъртта на майката през 2001 г. съществувала съсобственост върху апартамента при квоти 2/3 за нея и по 1/6 за страните. Имотът бил придобит от дъщерята М. при условията на чл. 79 ал. 2 ЗС, тъй като тя отблъснала владението на другия сънаследник. Била добросъвестен владелец, тъй като не е знаела че сделката е опорочена от формална страна. Обобщено, в решения № 140 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 797/05 г. на ВКС І ГО, решение № 1* от 14.11.2008 г. по гр. д. № 2820/07 г. на ВКС ІІІ ГО и решение № 600 от 20.10.2003 г. по гр. д. № 300/03 г. на ВКС I ГО е прието, че сънаследник може да придобие по давност сънаследствената вещ, но трябва да докаже че не само е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другите сънаследници и че промяната в намерението му е демонстрирана като е станала достояние на сънаследниците. Решението на въззивния съд не противоречи на тази съдебна практика. Той е приел с оглед доказаните факти че М. В. не е била само държател на частта на брат си, а е владяла апартамента за себе си и това е било известно на другия съсобственик. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допустимост на касационното обжалване на решението въз основа на тази съдебна практика. Решение № 754 от 29.01.1996 г. по гр. д. № 786/95 г. на ВКС І ГО е неотносимо към спора. Въпросите свързани с валидността на договора за прехвърляне на имота срещу гледане и издръжка не са решаващи за изхода на спора, а и са изяснени в отменителното решение. Що се отнася до отменителното решение № 1* от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5077/07 г. на ВКС I ГО, то не е основание за допустимост на касационното обжалване. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК не е противоречието между решенията на съдилищата по конкретното дело, а противоречие на въззивното решение с практиката на съдилищата, произнесли се по същия правен въпрос, но по друго дело.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 07.05.2009 г. по гр. д. № 24/09 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: