ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№62
гр. София, 30.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 68 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Д. И. срещу решение № 489 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 1432/07 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Решението е обжалвано и от Р. Б. С. който твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата Р. Д. С. , Й. Б. С. и К. Б. С.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 315 от 16.06.2005 г. по гр. д. № 122/04 г. на Районен съд гр. С.. П. е, че процесния имот е бил съсобствен между наследодателя на ответниците Б ищеца Б. И. с квоти от по ? ид. ч. и е разпределил ползуването му по втори вариант от скицата към заключението на в. л. Ангелов. На касатора Б. И. е определил да ползува площ от 376 кв. м. а на ответниците площ от 378 кв. м. За да възприеме този вариант съдът съобразил извършеното застрояване на жилищна сграда от ответниците, стопанските постройки в имота и обема на правата на съсобствениците.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът Б. И. сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае критериите за разпределение на ползуването между съсобствениците на имота. Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият състав счита, че няма различие в приетото от въззивния съд и приложената съдебна практика. Решение № 410 от 1997 г. на ВКС на 5-членен с-в е неотносимо към спора, тъй като то разглежда необходимостта от предявяване на иск за разпределение на ползуване преди част от съсобствен имот да бъде отдаден под наем. В решение № 1* от 24.07.2001 г. по гр. д. № 1420/2000 г. на ВКС IV ГО е прието, че ползуването на съсобствена вещ, установено с договор между съсобствениците, може да бъде изменено тогава когато настъпят нови обстоятелства, поставящи в несъответствие ползуването с правата на собственост. В случая не е било спорно, че отношенията на страните са регулирани с предходен съдебен акт, но съдът е приел да разгледа спора между страните, затова решението не прот5иворечи на сочената съдебна практика. Въззивното решение не противоречи и на приетото в решение № 755 от 17.06.2003 г. по гр. д. № 613/2002 г. на ВКС IV ГО. В него е прието че е допустим иск за собствеността от един съсобственик срещу другия собственик. Решението няма отношение към спора за разпределение на ползуването между съсобствениците, тъй както беше посочено по-горе, искът е приет за разглеждане и по него е постановено решение по същество на спора. С оглед на изложеното, въззивният съд е съобразил нормата на чл. 32 ал. 2 ЗС като е преценил конкретните факти, затова касационната жалба на Б. И. не следва да бъде допусната за разглеждане.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът Р. С. сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл касае нормата на чл. 79 ЗС и придобиването на имота по давност от неговия наследодател. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното от касатора решение № 613 от 15.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 138/2002 г., I ГО е неотносимо към спора, тъй като касае придобиване на имот от съпруг започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака. В случая съсобствеността не произтича от съпружеска имуществена общност, затова цитираното решение няма отношение към спора. Решението на въззивния съд не е в противоречие и с цитираните решения № 775 от 27.04.1999 г. по гр. д. № 1166/98 г. на ВКС V ГО, № 508 от 29.07.2003 г. по гр. д. № 740/2002 г. на ВКС I ГО, № 238 от 11.04.2000 г. по гр. д. № 1031/99 г. на ВКС I ГО. Обобщено в тях е прието че владелецът на идеална част може да придобие по давност цялата вещ, ако промени своето намерение да я свои, като упражнява фактическа власт върху имота повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници. За да приеме че имотът е съсобствен, въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите и е приел, че до 2002 г. имотът бил разделен с ограда на две равни части. Ответникът С. ползувал и през 1998 г. декларирал че е собственик само на ? ид. ч., плащал данъци само за ? ид. ч. от имота. Ищецът не посещавал имота, но не се отказал от него и се противопоставял на ответника да свои за себе си. Предвид на установените факти въззивното решение не е в противоречие с посочената практика на ВКС. Следва да се посочи също така, че въпросът не е и съществен, тъй като фактите са били обсъдени в отменителното решение на ВКС който изрично е приел, че ответникът С. не е придобил собствеността на имота по давност, затова делото е върнато на въззивния съд само за постановяване на решение по чл. 32 ЗС. По тези съображения касационната жалба на Р. С. също не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 489 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 1432/07 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: