ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 387
гр. София, 12.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 564 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Н. М. срещу решение № 690 от 15.01.2009 г. по гр. д. № 1127/08 г. на Окръжен съд гр. В. Т. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касация В. В. Ш. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Касаторът обжалва въззивното решение в частта, в която е оставено в сила решение № 724 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 728/06 г. на Районен съд гр. В. Т. , с което е осъден да заплати на В. Ш. 1 444.53 лв. обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС за периода 11.04.2006 г. – 23.05.2008 г., както и в частта в която е отхвърлен искът му за присъждане на 5 111 лв. представляващи увеличената стойност на дела на В. Ш. вследствие на извършени подобрения.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за момента, от който тече давността за вземането на бивш съпруг за подобрения извършени по време на брака с лични средства, както и дължи ли се обезщетение по чл. 32 ал. 1 ЗС на съсобственика, който не е направил искане за ползуване на имота. Въпросите са съществени, тъй като имат значение за крайното решение. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 32 ал. 1 ЗС е уважен, въззивният съд е приел че исковата молба представлява покана за заплащане на обезщетение, затова касаторът дължи обезщетение от момента на получаването и до приемането и за съвместно разглеждане и то се определя на база на пазарния наем. По отношение на иска за подобрения в имота извършени по време на брака съдът е приел, че давността тече от влизане в сила на решението за развода, а за подобренията направени по време на фактическата раздяла и след развода, давността тече от датата на извършването им. С оглед на фактите приел че исковете са погасени по давност.
ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване. Цитираната от касатора съдебна практика не е в противоречие с приетото от въззивния съд, а напротив, потвърждава изводите на съда. По отношение на първия съществен въпрос касаторът се позовава на решение № 905 от 24.04.1962 г. по гр. д. № 280/62 г. на ВС ІІ ГО, според което правото на искане на дял се поражда от момента на развода и от този момент тече погасителната давност. Според решения № 675 от 15.03.1960 г. по гр. д. № 518/60 г. на ВС ІІ ГО, № 441 от 12.04.1991 г. по гр. д. № 1718/90 г. на ВКС ІV ГО, № 1* от 04.10.1995 г. по гр. д. № 1377/94 г. на ВС ІV ГО и № 1* от 11.11.2002 г. по гр. д. № 2049/01 г. на ВКС ІV ГО, давността за вземания от подобрения в чужд имот тече от момента в който подобрителят е лишен от владението на подобрения имот и той става държател. Няма противоречие между въззивното решение и цитираната съдебна практика и по отношение на втория съществен въпрос. Решения № 2* от 02.08.1979 г. по гр. д. № 390/79 г. на ВС I ГО и № 163 от 20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС І ГО и № 782 от 05.12.2005 г. на по гр. д. № 568/05 г. на ВКС I ГО в които е прието че не дължи обезщетение когато се ползува съсобствена вещ, съответствуваща на притежавания дял от общността, не решават въпросите по различен начин. Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същественият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. В случая не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото, още повече че по основните въпроси има съдебна практика.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 690 от 15.01.2009 г. по гр. д. № 1127/08 г. на Окръжен съд гр. В. Т.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: