ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№32
гр. София, 22.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 5383 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. „Х” с. Б. срещу решение № 452 от 08.10.2008 г. по гр. д. № 517/08 г. на Окръжен съд гр. С.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Б. Б. П. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 316 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 5/08 г. на Районен съд гр. С., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 92 от 02.11.2007 г. на директора на С. „Х”, Б. П. e възстановeн на заеманата до уволнението длъжност „главен счетоводител” и е уважен иска му по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 2 664.80 лв.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае приложение нормата на чл. 333 ал. 4 КТ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че не е налице основанието за обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Същественият материалноправен въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената съдебна практика. Анализът на приложената към изложението съдебна практика не води до извод, че въззивното решение и противоречи. За да уважи исковете по чл. 344 ал. 1 КТ въззивният съд е приел че работодателят е нарушил нормата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от КТД, тъй като ищецът бил член на синдикалната организация в ответното училище. Отправил е предизвестие за прекратяване на трудовия договор преди да е получил становище от синдикалната организация. Ищецът сочи като противоречива практика решение от 08.01.2008 г. по гр. д. № 585/07 г. на ОС гр. С.. В него съдът е приел, че не било необходимо предварително съгласие на синдикалната организация в която ищецът членува, тъй като в КТД не било предвидено даването на предварително съгласие на съответния синдикален орган по смисъла на чл. 333 ал. 4 КТ. За да достигне до този извод съдът е приел в същото решение, че представеният по делото КТД е неотносим към спора, тъй като към датата на уволнението действието му е било прекратено. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Представянето на решение по спор от същия характер, но без да е идентично с обжалваното решение, не е достатъчно за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Изложените доводи не касаят тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин, а за преценка на конкретни факти. Тъй като цитираното решение касае друг КТД, фактите доказани в отделните производства не водят до извод за противоречива съдебна практика.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същественият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. ВКС счита, че формулирания основен въпрос има съдебна практика. Не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не са представени доказателства за заплатени такива, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 452 от 08.10.2008 г. по гр. д. № 517/08 г. на Окръжен съд гр. С..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: