ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282
гр. София,09.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 123 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К. Д., А. Д. Я. и В. Д. Я. срещу решение № 1* от 21.11.2008 г. по гр. д. № 1043/08 г. на Окръжен съд гр. В.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация М. И. Х. и М. Д. Х. не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 1* от 08.04.2008 г. по гр. д. № 350/07 г. Районен съд гр. В. е отхвърлил иска на Н. Д. , А. Я. и В. Я. срещу М. Х. и М. Х. за предаване на владението върху 38 кв. м. от имот пл. № 2* от които 23 кв. м. са в УПИ ХV-510 и 15 кв. м. попадат във временен път. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът неправилно се е произнесъл с атакуваното решение е дали решението с което имотът е възстановен на ответниците има сила на пресъдено нещо по отношение на трети лица които не са участвували в административното производство и трябва ли гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол върху административното решение. Въпросите са съществени, тъй като имат отношение към правилността на решението. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като въпросите били решени в противоречие с практиката на ВКС. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената в изложението съдебна практика.
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че в процеса касаторите не са доказали твърденията си че са собственици на процесните 38 кв. м. Техният наследодател Д придобил собствеността на лозе от 1 369 кв. м. в м. “Т” през 1952 г., като през 1974 г. имотът бил отчужден. През 1968 г. от праводателя на ответниците И бил отчужден имот пл. № 4* с площ 1700 кв. м. През 1995 г. на И. Р. била възстановена собствеността на имот с площ 1 380 кв. м., част от бивш имот пл. № 4* с граници по скица, неразделна част от заповедта за възстановяване. От имота били образувани УПИ ХV-510 и УПИ ХVІ-510. Ответниците придобили УПИ ХV-510 чрез доброволна делба през 2005 г. Съдът приел въз основа на техническа експертиза, че ищците не доказали правото си на собственост, тъй като границите на имот № 224 били различни от описаните в нот. акт № 115/52 г., т. е. не била доказана идентичност на имотите. Касаторите не доказали и че ответниците владеят спорната част. Изложил е и съображения, че съдебното решение от 1995 г. има сила на пресъдено нещо по отношение на всички правни субекти, тъй като претенцията на трети лица към имота не е пречка за възстановяването му, а правото си на защита те могат да установят по съдебен ред.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване. Посочва се противоречие на въззивното решение с т. 4 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр. д. № 6/05 г. на ОСГК. Според тълкувателното решение, косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. В случая няма противоречие, тъй като въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол на решението, като е изложил своите съображения за неговата валидност. Несъгласието на касаторите с изводите на съда не е основание за допустимост на касационното обжалване. Въззивното решение не противоречи на приетото в т. 10 от Тълкувателното решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/00 г. на ОСГК. Според цитирания текст, по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, съдът може да назначи вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания. Действията на съда не са в противоречие с приетото, тъй както за изясняване на спорните въпроси съдът е назначил техническа експертиза, която е приета неоспорена от касаторите. В решение № 939 от 22.06.2006 г. по гр. д. № 1317/05 г. на ВКС ІV ГО е прието, че реституираните собственици черпят права от позитивното решение за възстановяване на правата им, затова те са длъжни да установят фактите, които пораждат претендираното от тях право. В случая няма противоречие с приетото от въззивния съд, тъй като основанието за отхвърляне на иска е че ищците не са доказали че те са собственици на претендираната част от имота, а не дали реституираните собственици, са доказали правото си на собственост върху възстановения им имот. В решение № 1* от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/05 г. на ВКС ІV ГО е прието, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и доказателствата по правилата на чл. 127 ал. 1 и чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./, което довело до съществени нарушения на съдопроизводствените правила и до необоснованост. Тъй като цитираното решение касае друг имот, фактите доказани в отделните производства не водят до извод за противоречива съдебна практика. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да са идентични с обжалваното решение, не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. Решението освен това, е неотносимо към формулираните съществени въпроси.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 21.11.2008 г. по гр. д. № 1043/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: