ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1243
гр. София, 06.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1001 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. Т. срещу решение № 143 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 547/08 г. на Окръжен съд гр. Д.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Т. Т. С. и М. Г. С. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 12 от 09.06.2008 г. по гр. д. № 1424/04 г. и присъединено гр. д. № 1552/04 г. на Районен съд гр. Д., с което са отхвърлени предявените от М. Т. искове за собственост на дворно място с построена в него двуетажна жилищна сграда и масивен гараж, иск за заплащане на 163 800 лв. за подобрения в имота, както и искането за задържане на имота. Приел е, че дворното място заедно с построената в него къща са били собственост на ответниците. През 1992 г. старата къща била частично съборена и била изградена отново и по приращение била собственост на ответниците. Нямало доказателства за учредено право на строеж в полза на ищцата и нейния съпруг, не било установено и че те са заплатили строителството с лични средства. Приел е за доказано че имотът не е придобит по давност от ищцата и съпруга и, тъй като те били само държатели и не са отблъснали правата на ответниците. По отношение на подобренията съдът приел че като недобросъвестен владелец ищцата може да претендира за 13 950 лв., по-малката сума между разходите и увеличената стойност на имота, но тъй като е във владение на имота и ползува подобренията искането и е преждевременно предявено, а по отношение правото за задържане съдът не дължи произнасяне.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за презумпцията за наличие на субективния елемент на владението по чл. 69 ЗС, до доказване на противното. Съдът се произнесъл и по процесуалноправен въпрос за оценка на събраните свидетелски показания и за признанието на неблагоприятен факт като доказателствено средство в процеса. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
ВКС счита, че не e налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, която се определя не само от тълкувателните му решения, но от неговото еднообразно правоприлагане по конкретни дела. Преценката за допустимост се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. След като в изложението са посочени доводи за допустимост на касационното обжалване само досежно един от обективно съединените искове, ВКС следва да се произнесе само за допустимост на касационното обжалване по иска за собственост, независимо че решението се обжалва изцяло.
Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество и съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Въззивното решение не противоречи на приетото в т. 2 от П. № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленум на ВС и на решение № 270 от 06.03.2006 г. по гр. д. № 2817/2004 г. на ВКС IV ГО, че при изясняване дали подобрителят е владелец съдилищата са длъжни да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС като изследват доколко тя не е оборена. Съдът е взел предвид записаната в закона презумпция, но с оглед доказателствата по делото приел че тя е оборена, тъй като действията на касаторката и нейния съпруг не са изразявали промяна на държането във владение което да е било насочено към собствениците, а са били държатели на имота и за сметка на ответниците. Въззивното решение не противоречи на приетото в решения № 900 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 3011/07 г. на ВКС І ГО, № 70 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 65/80 г. на ОСКГ ВС и № 1* от 26.06.1999 г. по гр. д. № 444/99 г. на ВКС V ГО. Съдът е изложил съображения, че ищцата е била държател на имота за сметка на ответниците и държането не е преминало във владение, за което ответниците да са узнали.
Поставените в изложението доводи за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението са основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, но не са основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на това основание.
Касаторът поддържа и довод, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по формулираните съществени за спора въпроси не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. При формиране на крайния извод за неоснователност на иска съдът не е тълкувал закона по различен начин, а е преценил по вътрешно убеждение конкретните факти. Затова не е налице основание за допустимост на касационно обжалване и на посоченото основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 547/08 г. на Окръжен съд гр. Д..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: