ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
гр. София, 06.02 .2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 108 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. С. срещу решение № 183 от 18.07.2008 г. по гр. д. № 101/08 г. на Окръжен съд гр. Л.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касация.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 799 от 02.01.2008 г. по гр. д. № 227/06 г. на Районен съд гр. Л.. П. е ново решение, с което е признал за установено по отношение на М. С. , Р. Т. С. , П. Т. С. , П. Д. С. и Д. Т. С. , че към момента на внасяне на земите в ТКЗС наследодателят на ищците М е бил собственик на нива с площ 1 дка в м. “С” на с. С..
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи че същественият въпрос касае преценката на доказателствата с които се индивидуализират границите на процесния имот към момента на обобществяването му.
Твърди се, че е налице допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. За да уважи иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства и е приел че към момента на внасяне на земите в ТКЗС процесния имот, който е възстановен на ищците в стари реални граници, е бил собственост на техния наследодател, тъй като в негова полза е изтекла предвидената в ЗД /отм./ придобивна давност. Свидетелите на ответника не са установили владение на техния наследодател върху имот с посочените граници.
Според касатора, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. Според решение от 07.07.2004 г. по гр. д. № 1449/2003 г., на ВКС II ТО, за да е налице изтекла придобивна давност в полза на единия от съсобствениците, той е трябвало да докаже, че е владял само за себе си и че е отблъснал владението на другия съсобственик, както и че като недобросъвестен владелец е владял 20 г. по ЗД /отм./. В решение № 330 от 28.06.2006 г. по гр. д. № 3060/04 г. ВКС ІV ГО е приел, че наследник в полза на когото бащата приживе не е прехвърлил по надлежния ред правото на собственост върху земеделските земи, не може да се легитимира като собственик, ако не ги е владял спокойно и за себе си 20 г. преди да ги внесе в ТКЗС. Анализът на приложената към изложението практика, съпоставена с решението на съда, не води до извод че въззивното решение и противоречи. Спорът не е дали наследодателят на ищците е придобил имота по давност, а дали наследодателят на ответниците е владял същия имот, т. е. спори се за границите на имотите владени от наследодателите. Този спорен въпрос е бил изяснен от въззивния съд с оглед ангажираните от страните гласни доказателства. Представянето на решения по спорове от същия характер не са достатъчни за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. За да има противоречиво разрешение на въпроса, решенията трябва да касаят еднакви спорни факти. В случая не се касае за противоречие в тълкуването на правните норми, а до преценка на конкретни доказателства сочещи на владение върху процесния имот, които съдът е тълкувал с оглед разпоредбите на закона.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, но липсват мотиви с които се обосновава това основание за допустимост на обжалването, поради което ВКС не дължи произнасяне по въпроса дали то е налице.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 18.07.2008 г. по гр. д. № 101/08 г. на Окръжен съд гр. Л..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: